< Йов 23 >

1 А Иов в отговор рече:
A Jov odgovori i reèe:
2 И днес оплакването ми е горчиво; Ръката ми е по-тежка от въздишането ми.
Još je tužnjava moja odmet? a nevolja je moja teža od uzdaha mojih.
3 Ах, да бих знаел где да Го намеря! Отишъл бих до престола Му,
O kad bih znao kako bih našao Boga! da otidem do prijestola njegova,
4 Изложил бих делото си пред Него, И напълнил бих устата си с доводи,
Da razložim pred njim parbu svoju, i usta svoja napunim razloga,
5 Узнал бих думите, които Той би ми отговорил, И разбрал бих какво щеше да ми рече.
Da znam šta bi mi odgovorio, i razumijem šta bi mi rekao.
6 Щеше ли Той да се препира с мене с голямата Си сила? Не! щеше само да внимава в мен.
Bi li se prema velikoj sili svojoj preo sa mnom? Ne; nego bi mi pomogao.
7 Тогава би станало явно, че един праведник разисква с Него; И така аз бих се освободил за винаги от Съдията си.
Ondje bi se pravedan èovjek mogao pravdati s njim, i oslobodio bih se zasvagda od svoga sudije.
8 Обаче, ето, отивам напред, но няма Го, И назад, но не го виждам,
Gle, ako poðem naprijed, nema ga; ako li natrag, ne nahodim ga;
9 Наляво, гдето работи, но не мога да Го видя; Крие се надясно, и Го не виждам.
Ako nalijevo radi, ne vidim ga; ako nadesno, zaklonio se, ne mogu ga vidjeti.
10 Знае, обаче, пътя ми; когато ме изпита, Ще изляза като злато.
Ali on zna put moj; kad me okuša, izaæi æu kao zlato.
11 Ногата ми се е държала здраво в Неговите стъпки; Опазил съм пътя Му без да се отклоня;
Po stopama je njegovijem stupala noga moja; puta njegova držao sam se, i ne zaðoh.
12 От заповедите на устните Му не съм се оттеглил назад; Съхранил съм думите на устата Му повече от нужната си храна.
Od zapovijesti usta njegovijeh nijesam otstupao; èuvao sam rijeèi usta njegovijeh više nego svoj užitak.
13 Но Той е на един ум, и кой може да Го отвърне? И каквото желае душата Му, това прави.
Ali kad on što naumi, ko æe ga odvratiti? što duša njegova zaželi, ono èini.
14 Защото върши това, което е определено за мене; И много такива неща има у Него.
I izvršiæe što je naumio za me; i toga ima u njega mnogo.
15 Затова, смущавам се в присъствието Му; Когато размишлявам треперя от Него.
Zato sam se uplašio od njega; i kad to mislim, strah me je od njega.
16 Защото сам Бог е разслабил сърцето ми, И Всемогъщият ме е смутил;
Bog je rastopio srce moje, svemoguæi me je uplašio.
17 Тъй като не по причина на тъмнината се отсичат думите ми Нито по причина на мрака, който покрива лицето ми.
Što ne pogiboh prije mraka? i što ne sakri mrak ispred mene?

< Йов 23 >