Йов 23
1 А Иов в отговор рече:
Da tok Job til orde og sa:
2 И днес оплакването ми е горчиво; Ръката ми е по-тежка от въздишането ми.
Ennu idag gjelder min klage for å være gjenstridighet; min hånd hviler dog tungt på mitt sukk.
3 Ах, да бих знаел где да Го намеря! Отишъл бих до престола Му,
Bare jeg visste å finne ham og kunde komme frem til hans trone!
4 Изложил бих делото си пред Него, И напълнил бих устата си с доводи,
Jeg skulde legge min sak frem for hans åsyn og fylle min munn med beviser.
5 Узнал бих думите, които Той би ми отговорил, И разбрал бих какво щеше да ми рече.
Jeg skulde få vite de ord han vilde svare mig, og merke mig hvad han vilde si til mig.
6 Щеше ли Той да се препира с мене с голямата Си сила? Не! щеше само да внимава в мен.
Skulde han da med full kraft stride mot mig? Mon ikke just han skulde akte på mine ord?
7 Тогава би станало явно, че един праведник разисква с Него; И така аз бих се освободил за винаги от Съдията си.
Da skulde en rettskaffen mann gå i rette med ham, og jeg skulde slippe fra min dommer for all tid.
8 Обаче, ето, отивам напред, но няма Го, И назад, но не го виждам,
Men går jeg mot øst, så er han ikke der; går jeg mot vest, så blir jeg ikke var ham;
9 Наляво, гдето работи, но не мога да Го видя; Крие се надясно, и Го не виждам.
er han virksom i nord, så ser jeg ham ikke; går han mot syd, så øiner jeg ham ikke.
10 Знае, обаче, пътя ми; когато ме изпита, Ще изляза като злато.
For han kjenner den vei jeg holder mig til; prøvde han mig, så skulde jeg gå frem av prøven som gullet.
11 Ногата ми се е държала здраво в Неговите стъпки; Опазил съм пътя Му без да се отклоня;
Min fot holdt sig i hans spor; jeg fulgte hans vei og bøide ikke av.
12 От заповедите на устните Му не съм се оттеглил назад; Съхранил съм думите на устата Му повече от нужната си храна.
Fra hans lebers bud vek jeg ikke; fremfor min egen lov aktet jeg på hans munns ord.
13 Но Той е на един ум, и кой може да Го отвърне? И каквото желае душата Му, това прави.
Men han er den eneste, og hvem hindrer ham? Hvad hans sjel lyster, det gjør han.
14 Защото върши това, което е определено за мене; И много такива неща има у Него.
For han fullbyrder det han har fastsatt for mig, og av sådant er det meget hos ham.
15 Затова, смущавам се в присъствието Му; Когато размишлявам треперя от Него.
Derfor reddes jeg for ham; tenker jeg på det, så bever jeg for ham.
16 Защото сам Бог е разслабил сърцето ми, И Всемогъщият ме е смутил;
Og Gud har knekket mitt mot, og den Allmektige har forferdet mig,
17 Тъй като не по причина на тъмнината се отсичат думите ми Нито по причина на мрака, който покрива лицето ми.
fordi jeg ikke blev rykket bort før mørket kom, og fordi han ikke skjulte ulykkens natt for mig.
