Йов 23
1 А Иов в отговор рече:
Respondens autem Iob, ait:
2 И днес оплакването ми е горчиво; Ръката ми е по-тежка от въздишането ми.
Nunc quoque in amaritudine est sermo meus, et manus plagae meae aggravata est super gemitum meum.
3 Ах, да бих знаел где да Го намеря! Отишъл бих до престола Му,
Quis mihi tribuat ut cognoscam et inveniam illum, et veniam usque ad solium eius?
4 Изложил бих делото си пред Него, И напълнил бих устата си с доводи,
Ponam coram eo iudicium, et os meum replebo increpationibus.
5 Узнал бих думите, които Той би ми отговорил, И разбрал бих какво щеше да ми рече.
Ut sciam verba, quae mihi respondeat, et intelligam quid loquatur mihi.
6 Щеше ли Той да се препира с мене с голямата Си сила? Не! щеше само да внимава в мен.
Nolo multa fortitudine contendat mecum, nec magnitudinis suae mole me premat.
7 Тогава би станало явно, че един праведник разисква с Него; И така аз бих се освободил за винаги от Съдията си.
Proponat aequitatem contra me, et perveniet ad victoriam iudicium meum.
8 Обаче, ето, отивам напред, но няма Го, И назад, но не го виждам,
Si ad Orientem iero, non apparet: si ad Occidentem, non intelligam eum.
9 Наляво, гдето работи, но не мога да Го видя; Крие се надясно, и Го не виждам.
Si ad sinistram, quid agam? non apprehendam eum: si me vertam ad dexteram, non videbo illum.
10 Знае, обаче, пътя ми; когато ме изпита, Ще изляза като злато.
Ipse vero scit viam meam, et probavit me quasi aurum, quod per ignem transit:
11 Ногата ми се е държала здраво в Неговите стъпки; Опазил съм пътя Му без да се отклоня;
Vestigia eius secutus est pes meus, viam eius custodivi, et non declinavi ex ea.
12 От заповедите на устните Му не съм се оттеглил назад; Съхранил съм думите на устата Му повече от нужната си храна.
A mandatis labiorum eius non recessi, et in sinu meo abscondi verba oris eius.
13 Но Той е на един ум, и кой може да Го отвърне? И каквото желае душата Му, това прави.
Ipse enim solus est, et nemo avertere potest cogitationem eius: et anima eius quodcumque voluit, hoc fecit.
14 Защото върши това, което е определено за мене; И много такива неща има у Него.
Cum expleverit in me voluntatem suam, et alia multa similia praesto sunt ei.
15 Затова, смущавам се в присъствието Му; Когато размишлявам треперя от Него.
Et idcirco a facie eius turbatus sum, et considerans eum, timore solicitor.
16 Защото сам Бог е разслабил сърцето ми, И Всемогъщият ме е смутил;
Deus mollivit cor meum, et Omnipotens conturbavit me.
17 Тъй като не по причина на тъмнината се отсичат думите ми Нито по причина на мрака, който покрива лицето ми.
Non enim perii propter imminentes tenebras, nec faciem meam operuit caligo.
