< Йов 23 >
Allora Giobbe rispose e disse:
2 И днес оплакването ми е горчиво; Ръката ми е по-тежка от въздишането ми.
“Anche oggi il mio lamento è una rivolta, per quanto io cerchi di comprimere il mio gemito.
3 Ах, да бих знаел где да Го намеря! Отишъл бих до престола Му,
Oh sapessi dove trovarlo! potessi arrivare fino al suo trono!
4 Изложил бих делото си пред Него, И напълнил бих устата си с доводи,
Esporrei la mia causa dinanzi a lui, riempirei d’argomenti la mia bocca.
5 Узнал бих думите, които Той би ми отговорил, И разбрал бих какво щеше да ми рече.
Saprei quel che mi risponderebbe, e capirei quello che avrebbe da dirmi.
6 Щеше ли Той да се препира с мене с голямата Си сила? Не! щеше само да внимава в мен.
Contenderebbe egli meco con la sua gran potenza? No! invece, mi presterebbe attenzione.
7 Тогава би станало явно, че един праведник разисква с Него; И така аз бих се освободил за винаги от Съдията си.
Là sarebbe un uomo retto a discutere con lui, e sarei dal mio giudice assolto per sempre.
8 Обаче, ето, отивам напред, но няма Го, И назад, но не го виждам,
Ma, ecco, se vo ad oriente, egli non c’è; se ad occidente, non lo trovo;
9 Наляво, гдето работи, но не мога да Го видя; Крие се надясно, и Го не виждам.
se a settentrione, quando vi opera, io non lo veggo; si nasconde egli nel mezzodì, io non lo scorgo.
10 Знае, обаче, пътя ми; когато ме изпита, Ще изляза като злато.
Ma la via ch’io batto ei la sa; se mi mettesse alla prova, ne uscirei come l’oro.
11 Ногата ми се е държала здраво в Неговите стъпки; Опазил съм пътя Му без да се отклоня;
Il mio piede ha seguito fedelmente le sue orme, mi son tenuto sulla sua via senza deviare;
12 От заповедите на устните Му не съм се оттеглил назад; Съхранил съм думите на устата Му повече от нужната си храна.
non mi sono scostato dai comandamenti delle sue labbra, ho riposto nel mio seno le parole della sua bocca.
13 Но Той е на един ум, и кой може да Го отвърне? И каквото желае душата Му, това прави.
Ma la sua decisione e una; chi lo farà mutare? Quello ch’ei desidera, lo fa;
14 Защото върши това, което е определено за мене; И много такива неща има у Него.
egli eseguirà quel che di me ha decretato; e di cose come queste ne ha molte in mente.
15 Затова, смущавам се в присъствието Му; Когато размишлявам треперя от Него.
Perciò nel suo cospetto io sono atterrito; quando ci penso, ho paura di lui.
16 Защото сам Бог е разслабил сърцето ми, И Всемогъщият ме е смутил;
Iddio m’ha tolto il coraggio, l’Onnipotente mi ha spaventato.
17 Тъй като не по причина на тъмнината се отсичат думите ми Нито по причина на мрака, който покрива лицето ми.
Questo mi annienta: non le tenebre, non la fitta oscurità che mi ricopre.