Йов 23
1 А Иов в отговор рече:
Job reprit la parole et dit:
2 И днес оплакването ми е горчиво; Ръката ми е по-тежка от въздишането ми.
Aujourd’hui encore ma plainte est traitée de révolte; pourtant ma main se fatigue à comprimer mes soupirs.
3 Ах, да бих знаел где да Го намеря! Отишъл бих до престола Му,
Que ne m’est-il donné de savoir où le trouver! Je voudrais pénétrer jusqu’à son siège.
4 Изложил бих делото си пред Него, И напълнил бих устата си с доводи,
J’Exposerais ma cause devant lui, ayant la bouche pleine d’arguments.
5 Узнал бих думите, които Той би ми отговорил, И разбрал бих какво щеше да ми рече.
Je connaîtrais les réponses qu’il m’opposerait et me rendrais compte de ce qu’il me dirait.
6 Щеше ли Той да се препира с мене с голямата Си сила? Не! щеше само да внимава в мен.
Jetterait-il le poids de sa force dans sa discussion avec moi? Non, mais il me prêterait quelque attention.
7 Тогава би станало явно, че един праведник разисква с Него; И така аз бих се освободил за винаги от Съдията си.
C’Est un homme droit qui se trouverait alors en face de lui, et pour toujours je serais quitte envers mon juge.
8 Обаче, ето, отивам напред, но няма Го, И назад, но не го виждам,
Mais quoi! Je me dirige vers l’Orient: il n’y est pas! vers l’Occident, je ne le remarque point!
9 Наляво, гдето работи, но не мога да Го видя; Крие се надясно, и Го не виждам.
Exerce-t-il son action au Nord? Je ne le vois pas; se retire-t-il au Sud? Je ne l’aperçois pas.
10 Знае, обаче, пътя ми; когато ме изпита, Ще изляза като злато.
Car il connaît la conduite que je mène: s’il me jetait au creuset, j’en sortirais pur comme l’or.
11 Ногата ми се е държала здраво в Неговите стъпки; Опазил съм пътя Му без да се отклоня;
Mon pied s’est attaché fidèlement à ses traces; j’ai suivi ses voies sans dévier.
12 От заповедите на устните Му не съм се оттеглил назад; Съхранил съм думите на устата Му повече от нужната си храна.
Des préceptes de ses lèvres je ne me suis pas écarté; plus qu’à mes propres inspirations, j’ai obéi aux paroles de sa bouche.
13 Но Той е на един ум, и кой може да Го отвърне? И каквото желае душата Му, това прави.
Mais lui, il demeure immuable: qui pourrait le faire changer d’avis? Ce qui lui plaît, il l’accomplit.
14 Защото върши това, което е определено за мене; И много такива неща има у Него.
Assurément, il exécutera jusqu’au bout ce qu’il a décrété contre moi: il nourrit encore beaucoup de desseins semblables.
15 Затова, смущавам се в присъствието Му; Когато размишлявам треперя от Него.
C’Est pourquoi je me sens troublé devant sa face; en y réfléchissant, j’ai peur de lui.
16 Защото сам Бог е разслабил сърцето ми, И Всемогъщият ме е смутил;
Dieu a découragé mon cœur, le Tout-Puissant m’a rempli d’épouvante,
17 Тъй като не по причина на тъмнината се отсичат думите ми Нито по причина на мрака, който покрива лицето ми.
puisque d’une part, il ne m’a pas anéanti par les ténèbres qui m’accablent, et que d’autre part il n’a pas voulu me mettre à l’abri de cette sombre nuit.
