Йов 23
1 А Иов в отговор рече:
Sotheli Joob answeride, and seide,
2 И днес оплакването ми е горчиво; Ръката ми е по-тежка от въздишането ми.
Now also my word is in bitternesse, and the hond of my wounde is agreggid on my weilyng.
3 Ах, да бих знаел где да Го намеря! Отишъл бих до престола Му,
Who yyueth to me, that Y knowe, and fynde hym, and come `til to his trone?
4 Изложил бих делото си пред Него, И напълнил бих устата си с доводи,
Y schal sette doom bifor hym, and Y schal fille my mouth with blamyngis;
5 Узнал бих думите, които Той би ми отговорил, И разбрал бих какво щеше да ми рече.
that Y kunne the wordis, whiche he schal answere to me, and that Y vnderstonde, what he schal speke to me.
6 Щеше ли Той да се препира с мене с голямата Си сила? Не! щеше само да внимава в мен.
Y nyle, that he stryue with me bi greet strengthe, nether oppresse me with the heuynesse of his greetnesse.
7 Тогава би станало явно, че един праведник разисква с Него; И така аз бих се освободил за винаги от Съдията си.
Sette he forth equite ayens me, and my doom come perfitli to victorie.
8 Обаче, ето, отивам напред, но няма Го, И назад, но не го виждам,
If Y go to the eest, God apperith not; if Y go to the west, Y schal not vndurstonde hym; if Y go to the left side,
9 Наляво, гдето работи, но не мога да Го видя; Крие се надясно, и Го не виждам.
what schal Y do? Y schal not take hym; if Y turne me to the riyt side, Y schal not se hym.
10 Знае, обаче, пътя ми; когато ме изпита, Ще изляза като злато.
But he knowith my weie, and he schal preue me as gold, that passith thorouy fier.
11 Ногата ми се е държала здраво в Неговите стъпки; Опазил съм пътя Му без да се отклоня;
My foot suede hise steppis; Y kepte his weie, and Y bowide not awey fro it.
12 От заповедите на устните Му не съм се оттеглил назад; Съхранил съм думите на устата Му повече от нужната си храна.
Y yede not awei fro the comaundementis of hise lippis; and Y hidde in my bosum the wordis of his mouth.
13 Но Той е на един ум, и кой може да Го отвърне? И каквото желае душата Му, това прави.
For he is aloone, and no man may turne awei hise thouytis; and what euer thing he wolde, his wille dide this thing.
14 Защото върши това, което е определено за мене; И много такива неща има у Него.
Whanne he hath fillid his wille in me, also many othere lijk thingis ben redi to hym.
15 Затова, смущавам се в присъствието Му; Когато размишлявам треперя от Него.
And therfor Y am disturblid of his face, and Y biholdynge hym am anguyschid for drede.
16 Защото сам Бог е разслабил сърцето ми, И Всемогъщият ме е смутил;
God hath maad neische myn herte, and Almyyti God hath disturblid me.
17 Тъй като не по причина на тъмнината се отсичат думите ми Нито по причина на мрака, който покрива лицето ми.
For Y perischide not for derknessis neiyynge; nethir myist hilide my face.
