Йов 23
1 А Иов в отговор рече:
Then Job answered and said,
2 И днес оплакването ми е горчиво; Ръката ми е по-тежка от въздишането ми.
Even to-day [is] my complaint bitter: my stroke is heavier than my groaning.
3 Ах, да бих знаел где да Го намеря! Отишъл бих до престола Му,
Oh that I knew where I might find him! [that] I might come [even] to his seat!
4 Изложил бих делото си пред Него, И напълнил бих устата си с доводи,
I would order [my] cause before him, and fill my mouth with arguments.
5 Узнал бих думите, които Той би ми отговорил, И разбрал бих какво щеше да ми рече.
I would know the words [which] he would answer me, and understand what he would say to me.
6 Щеше ли Той да се препира с мене с голямата Си сила? Не! щеше само да внимава в мен.
Would he plead against me with [his] great power? No; but he would put [strength] in me.
7 Тогава би станало явно, че един праведник разисква с Него; И така аз бих се освободил за винаги от Съдията си.
There the righteous might dispute with him; so should I be delivered for ever from my judge.
8 Обаче, ето, отивам напред, но няма Го, И назад, но не го виждам,
Behold, I go forward, but he [is] not [there]; and backward, but I cannot perceive him:
9 Наляво, гдето работи, но не мога да Го видя; Крие се надясно, и Го не виждам.
On the left hand, where he doth work, but I cannot behold [him]: he hideth himself on the right hand, that I cannot see [him]:
10 Знае, обаче, пътя ми; когато ме изпита, Ще изляза като злато.
But he knoweth the way that I take: [when] he hath tried me, I shall come forth as gold.
11 Ногата ми се е държала здраво в Неговите стъпки; Опазил съм пътя Му без да се отклоня;
My foot hath held his steps, his way have I kept, and not declined.
12 От заповедите на устните Му не съм се оттеглил назад; Съхранил съм думите на устата Му повече от нужната си храна.
Neither have I gone back from the commandment of his lips; I have esteemed the words of his mouth more than my necessary [food].
13 Но Той е на един ум, и кой може да Го отвърне? И каквото желае душата Му, това прави.
But he [is] in one [mind], and who can turn him? and [what] his soul desireth, even [that] he doeth.
14 Защото върши това, което е определено за мене; И много такива неща има у Него.
For he performeth [the thing that is] appointed for me: and many such [things are] with him.
15 Затова, смущавам се в присъствието Му; Когато размишлявам треперя от Него.
Therefore am I troubled at his presence: when I consider, I am afraid of him.
16 Защото сам Бог е разслабил сърцето ми, И Всемогъщият ме е смутил;
For God maketh my heart soft, and the Almighty troubleth me:
17 Тъй като не по причина на тъмнината се отсичат думите ми Нито по причина на мрака, който покрива лицето ми.
Because I was not cut off before the darkness, [neither] hath he covered the darkness from my face.
