Йов 23
1 А Иов в отговор рече:
Then Job answered and said,
2 И днес оплакването ми е горчиво; Ръката ми е по-тежка от въздишането ми.
Even to day is my complaint bitter: my stroke is heavier than my groaning.
3 Ах, да бих знаел где да Го намеря! Отишъл бих до престола Му,
O that I knew where I might find him! that I might come even to his seat!
4 Изложил бих делото си пред Него, И напълнил бих устата си с доводи,
I would set my cause before him, and fill my mouth with arguments.
5 Узнал бих думите, които Той би ми отговорил, И разбрал бих какво щеше да ми рече.
I would know the words which he would answer me, and understand what he would say to me.
6 Щеше ли Той да се препира с мене с голямата Си сила? Не! щеше само да внимава в мен.
Would he plead against me with his great power? No; but he would put strength in me.
7 Тогава би станало явно, че един праведник разисква с Него; И така аз бих се освободил за винаги от Съдията си.
There the righteous might dispute with him; so should I be delivered for ever from my judge.
8 Обаче, ето, отивам напред, но няма Го, И назад, но не го виждам,
Behold, I go forward, but he is not there; and backward, but I cannot perceive him:
9 Наляво, гдето работи, но не мога да Го видя; Крие се надясно, и Го не виждам.
On the left hand, where he doth work, but I cannot behold him: he hideth himself on the right hand, that I cannot see him:
10 Знае, обаче, пътя ми; когато ме изпита, Ще изляза като злато.
But he knoweth the way that I take: when he hath tried me, I shall come forth as gold.
11 Ногата ми се е държала здраво в Неговите стъпки; Опазил съм пътя Му без да се отклоня;
My foot hath held his steps, his way have I kept, and not declined.
12 От заповедите на устните Му не съм се оттеглил назад; Съхранил съм думите на устата Му повече от нужната си храна.
Neither have I gone back from the commandment of his lips; I have esteemed the words of his mouth more than my necessary food.
13 Но Той е на един ум, и кой може да Го отвърне? И каквото желае душата Му, това прави.
But he is in one mind, and who can turn him? and what his soul desireth, even that he doeth.
14 Защото върши това, което е определено за мене; И много такива неща има у Него.
For he performeth the thing that is appointed for me: and many such things are with him.
15 Затова, смущавам се в присъствието Му; Когато размишлявам треперя от Него.
Therefore am I troubled at his presence: when I consider, I am afraid of him.
16 Защото сам Бог е разслабил сърцето ми, И Всемогъщият ме е смутил;
For God maketh my heart soft, and the Almighty troubleth me:
17 Тъй като не по причина на тъмнината се отсичат думите ми Нито по причина на мрака, който покрива лицето ми.
Because I was not cut off before the darkness, neither hath he covered the darkness from my face.
