Йов 23
1 А Иов в отговор рече:
Then Job answered and said,
2 И днес оплакването ми е горчиво; Ръката ми е по-тежка от въздишането ми.
Yes, I know that pleading is out of my reach; and his hand has been made heavy upon my groaning.
3 Ах, да бих знаел где да Го намеря! Отишъл бих до престола Му,
Who would then know that I might find him, and come to an end [of the matter]?
4 Изложил бих делото си пред Него, И напълнил бих устата си с доводи,
And I would plead my own cause, and he would fill my mouth with arguments.
5 Узнал бих думите, които Той би ми отговорил, И разбрал бих какво щеше да ми рече.
And I would know the remedies which he would speak to me, and I would perceive what he would tell me.
6 Щеше ли Той да се препира с мене с голямата Си сила? Не! щеше само да внимава в мен.
Though he should come on me in [his] great strength, then he would not threaten me;
7 Тогава би станало явно, че един праведник разисква с Него; И така аз бих се освободил за винаги от Съдията си.
for truth and reproof are from him; and he would bring forth my judgment to an end.
8 Обаче, ето, отивам напред, но няма Го, И назад, но не го виждам,
For if I shall go first, and exist no longer, still what do I know [concerning] the latter end?
9 Наляво, гдето работи, но не мога да Го видя; Крие се надясно, и Го не виждам.
When he wrought on the left hand, then I observed [it] not: his right hand shall encompass me but I shall not see [it].
10 Знае, обаче, пътя ми; когато ме изпита, Ще изляза като злато.
For he knows already my way; and he has tried me as gold.
11 Ногата ми се е държала здраво в Неговите стъпки; Опазил съм пътя Му без да се отклоня;
And I will go forth according to his commandments, for I have kept his ways; and I shall not turn aside from his commandments,
12 От заповедите на устните Му не съм се оттеглил назад; Съхранил съм думите на устата Му повече от нужната си храна.
neither shall I transgress; but I have hid his words in my bosom.
13 Но Той е на един ум, и кой може да Го отвърне? И каквото желае душата Му, това прави.
And if too he has thus judged, who is he that has contradicted, for he has both willed [a thing] and done it.
14 Защото върши това, което е определено за мене; И много такива неща има у Него.
15 Затова, смущавам се в присъствието Му; Когато размишлявам треперя от Него.
Therefore am I troubled at him; and when I was reproved, I thought of him. Therefore let me take good heed before him: I will consider, and be afraid of him.
16 Защото сам Бог е разслабил сърцето ми, И Всемогъщият ме е смутил;
But the Lord has softened my heart, and the Almighty has troubled me.
17 Тъй като не по причина на тъмнината се отсичат думите ми Нито по причина на мрака, който покрива лицето ми.
For I knew not that darkness would come upon me, and thick darkness has covered [me] before my face.
