Йов 23
1 А Иов в отговор рече:
And Job answered and said,
2 И днес оплакването ми е горчиво; Ръката ми е по-тежка от въздишането ми.
Even to-day is my complaint bitter: my stroke is heavier than my groaning.
3 Ах, да бих знаел где да Го намеря! Отишъл бих до престола Му,
Oh that I knew where I might find him, that I might come to his seat!
4 Изложил бих делото си пред Него, И напълнил бих устата си с доводи,
I would order the cause before him, and fill my mouth with arguments;
5 Узнал бих думите, които Той би ми отговорил, И разбрал бих какво щеше да ми рече.
I would know the words he would answer me, and understand what he would say unto me.
6 Щеше ли Той да се препира с мене с голямата Си сила? Не! щеше само да внимава в мен.
Would he plead against me with [his] great power? Nay; but he would give heed unto me.
7 Тогава би станало явно, че един праведник разисква с Него; И така аз бих се освободил за винаги от Съдията си.
There would an upright man reason with him; and I should be delivered for ever from my judge.
8 Обаче, ето, отивам напред, но няма Го, И назад, но не го виждам,
Lo, I go forward, but he is not there; and backward, but I do not perceive him;
9 Наляво, гдето работи, но не мога да Го видя; Крие се надясно, и Го не виждам.
On the left hand, where he doth work, but I behold [him] not; he hideth himself on the right hand, and I see [him] not.
10 Знае, обаче, пътя ми; когато ме изпита, Ще изляза като злато.
But he knoweth the way that I take; he trieth me, I shall come forth as gold.
11 Ногата ми се е държала здраво в Неговите стъпки; Опазил съм пътя Му без да се отклоня;
My foot hath held to his steps; his way have I kept, and not turned aside.
12 От заповедите на устните Му не съм се оттеглил назад; Съхранил съм думите на устата Му повече от нужната си храна.
Neither have I gone back from the commandment of his lips; I have laid up the words of his mouth more than the purpose of my own heart.
13 Но Той е на един ум, и кой може да Го отвърне? И каквото желае душата Му, това прави.
But he is in one [mind], and who can turn him? And what his soul desireth, that will he do.
14 Защото върши това, което е определено за мене; И много такива неща има у Него.
For he will perform [what] is appointed for me; and many such things are with him.
15 Затова, смущавам се в присъствието Му; Когато размишлявам треперя от Него.
Therefore am I troubled at his presence; I consider, and I am afraid of him.
16 Защото сам Бог е разслабил сърцето ми, И Всемогъщият ме е смутил;
For God hath made my heart soft, and the Almighty troubleth me;
17 Тъй като не по причина на тъмнината се отсичат думите ми Нито по причина на мрака, който покрива лицето ми.
Because I was not cut off before the darkness, neither hath he hidden the gloom from me.
