< Йов 23 >
2 И днес оплакването ми е горчиво; Ръката ми е по-тежка от въздишането ми.
“Even today my complaint is bitter. His hand is heavy despite my groaning.
3 Ах, да бих знаел где да Го намеря! Отишъл бих до престола Му,
If only I knew where to find Him, so that I could go to His seat.
4 Изложил бих делото си пред Него, И напълнил бих устата си с доводи,
I would plead my case before Him and fill my mouth with arguments.
5 Узнал бих думите, които Той би ми отговорил, И разбрал бих какво щеше да ми рече.
I would learn how He would answer, and consider what He would say.
6 Щеше ли Той да се препира с мене с голямата Си сила? Не! щеше само да внимава в мен.
Would He contend with me in His great power? No, He would certainly take note of me.
7 Тогава би станало явно, че един праведник разисква с Него; И така аз бих се освободил за винаги от Съдията си.
Then an upright man could reason with Him, and I would be delivered forever from my Judge.
8 Обаче, ето, отивам напред, но няма Го, И назад, но не го виждам,
If I go east, He is not there, and if I go west, I cannot find Him.
9 Наляво, гдето работи, но не мога да Го видя; Крие се надясно, и Го не виждам.
When He is at work in the north, I cannot behold Him; when He turns to the south, I cannot see Him.
10 Знае, обаче, пътя ми; когато ме изпита, Ще изляза като злато.
Yet He knows the way I have taken; when He has tested me, I will come forth as gold.
11 Ногата ми се е държала здраво в Неговите стъпки; Опазил съм пътя Му без да се отклоня;
My feet have followed in His tracks; I have kept His way without turning aside.
12 От заповедите на устните Му не съм се оттеглил назад; Съхранил съм думите на устата Му повече от нужната си храна.
I have not departed from the command of His lips; I have treasured the words of His mouth more than my daily bread.
13 Но Той е на един ум, и кой може да Го отвърне? И каквото желае душата Му, това прави.
But He is unchangeable, and who can oppose Him? He does what He desires.
14 Защото върши това, което е определено за мене; И много такива неща има у Него.
For He carries out His decree against me, and He has many such plans.
15 Затова, смущавам се в присъствието Му; Когато размишлявам треперя от Него.
Therefore I am terrified in His presence; when I consider this, I fear Him.
16 Защото сам Бог е разслабил сърцето ми, И Всемогъщият ме е смутил;
God has made my heart faint; the Almighty has terrified me.
17 Тъй като не по причина на тъмнината се отсичат думите ми Нито по причина на мрака, който покрива лицето ми.
Yet I am not silenced by the darkness, by the thick darkness that covers my face.