Йов 23
1 А Иов в отговор рече:
Saa tog Job til Orde og svarede:
2 И днес оплакването ми е горчиво; Ръката ми е по-тежка от въздишането ми.
Ogsaa i Dag er der Trods i min Klage, tungt ligger hans Haand paa mit Suk!
3 Ах, да бих знаел где да Го намеря! Отишъл бих до престола Му,
Ak, vidste jeg Vej til at finde ham, kunde jeg naa hans Trone!
4 Изложил бих делото си пред Него, И напълнил бих устата си с доводи,
Da vilde jeg udrede Sagen for ham og fylde min Mund med Beviser,
5 Узнал бих думите, които Той би ми отговорил, И разбрал бих какво щеше да ми рече.
vide, hvad Svar han gav mig, skønne, hvad han sagde til mig!
6 Щеше ли Той да се препира с мене с голямата Си сила? Не! щеше само да внимава в мен.
Mon han da satte sin Almagt imod mig? Nej, visselig agted han paa mig;
7 Тогава би станало явно, че един праведник разисква с Него; И така аз бих се освободил за винаги от Съдията си.
da gik en oprigtig i Rette med ham, og jeg bjærged for evigt min Ret.
8 Обаче, ето, отивам напред, но няма Го, И назад, но не го виждам,
Men gaar jeg mod Øst, da er han der ikke, mod Vest, jeg mærker ej til ham;
9 Наляво, гдето работи, но не мога да Го видя; Крие се надясно, и Го не виждам.
jeg søger i Nord og ser ham ikke, drejer mod Syd og øjner ham ej.
10 Знае, обаче, пътя ми; когато ме изпита, Ще изляза като злато.
Thi han kender min Vej og min Vandel, som Guld gaar jeg frem af hans Prøve.
11 Ногата ми се е държала здраво в Неговите стъпки; Опазил съм пътя Му без да се отклоня;
Min Fod har holdt fast ved hans Spor, hans Vej har jeg fulgt, veg ikke derfra,
12 От заповедите на устните Му не съм се оттеглил назад; Съхранил съм думите на устата Му повече от нужната си храна.
fra hans Læbers Bud er jeg ikke veget, hans Ord har jeg gemt i mit Bryst.
13 Но Той е на един ум, и кой може да Го отвърне? И каквото желае душата Му, това прави.
Men han gjorde sit Valg, hvem hindrer ham Han udfører, hvad hans Sjæl attraar.
14 Защото върши това, което е определено за мене; И много такива неща има у Него.
Thi han fuldbyrder, hvad han bestemte, og af sligt har han meget for.
15 Затова, смущавам се в присъствието Му; Когато размишлявам треперя от Него.
Derfor forfærdes jeg for ham og gruer ved Tanken om ham.
16 Защото сам Бог е разслабил сърцето ми, И Всемогъщият ме е смутил;
Ja, Gud har nedbrudt mit Mod, forfærdet mig har den Almægtige;
17 Тъй като не по причина на тъмнината се отсичат думите ми Нито по причина на мрака, който покрива лицето ми.
thi jeg gaar til i Mørket, mit Aasyn dækkes af Mulm.
