Йов 23
1 А Иов в отговор рече:
Men Job svarede og sagde:
2 И днес оплакването ми е горчиво; Ръката ми е по-тежка от въздишането ми.
Min Klage er end i Dag Genstridighed; min Haand ligger tungt over mit Suk.
3 Ах, да бих знаел где да Го намеря! Отишъл бих до престола Му,
Gid jeg kunde kende og finde ham og komme til hans faste Bolig!
4 Изложил бих делото си пред Него, И напълнил бих устата си с доводи,
Jeg vilde lægge Sagen frem for hans Ansigt og fylde min Mund med Bevisninger.
5 Узнал бих думите, които Той би ми отговорил, И разбрал бих какво щеше да ми рече.
Jeg vilde gerne vide de Ord, som han kunde svare mig, og forstaa, hvad han vilde sige mig.
6 Щеше ли Той да се препира с мене с голямата Си сила? Не! щеше само да внимава в мен.
Mon han vilde trætte med mig i sin store Kraft? nej, han vilde kun agte paa mig.
7 Тогава би станало явно, че един праведник разисква с Него; И така аз бих се освободил за винаги от Съдията си.
Da vilde en retfærdig gaa i Rette med ham, og for evigt vilde jeg gaa fri ud fra den, som dømmer mig.
8 Обаче, ето, отивам напред, но няма Го, И назад, но не го виждам,
Se, vil jeg gaa fremad, da er han ikke der, eller tilbage, da mærker jeg ham ikke.
9 Наляво, гдето работи, но не мога да Го видя; Крие се надясно, и Го не виждам.
Gør han noget til venstre, da kan jeg ikke beskue ham; skjuler han sig til højre, da kan jeg ikke se ham.
10 Знае, обаче, пътя ми; когато ме изпита, Ще изляза като злато.
Thi han kender den Vej, som ligger for mig; prøver han mig, gaar jeg ud som Guldet.
11 Ногата ми се е държала здраво в Неговите стъпки; Опазил съм пътя Му без да се отклоня;
Min Fod holdt fast ved hans Spor, jeg tog Vare paa hans Vej og afveg ikke.
12 От заповедите на устните Му не съм се оттеглил назад; Съхранил съм думите на устата Му повече от нужната си храна.
Fra hans Læbers Bud er jeg heller ikke afvegen, jeg gemte hans Munds Tale fremfor min egen Lov.
13 Но Той е на един ум, и кой може да Го отвърне? И каквото желае душата Му, това прави.
Men staar han fast ved et, hvo vil da holde ham tilbage? hvad hans Sjæl har Lyst til, det gør han.
14 Защото върши това, което е определено за мене; И много такива неща има у Него.
Thi han skal fuldkomme det, mig er beskikket, og mange saadanne Ting har han for.
15 Затова, смущавам се в присъствието Му; Когато размишлявам треперя от Него.
Derfor forfærdes jeg for hans Ansigt; tænker jeg efter, da frygter jeg for ham.
16 Защото сам Бог е разслабил сърцето ми, И Всемогъщият ме е смутил;
Og Gud har gjort mit Hjerte mistrøstigt, og den Almægtige har forfærdet mig,
17 Тъй като не по причина на тъмнината се отсичат думите ми Нито по причина на мрака, който покрива лицето ми.
fordi jeg ikke bortrykkedes fra Mørket, og han ikke har skjult Mulm for mit Ansigt.
