Йов 23
1 А Иов в отговор рече:
Job progovori i reče:
2 И днес оплакването ми е горчиво; Ръката ми е по-тежка от въздишането ми.
“Zar mi je i danas tužaljka buntovna? Teška mu ruka iz mene vapaj budi:
3 Ах, да бих знаел где да Го намеря! Отишъл бих до престола Му,
o, kada bih znao kako ću ga naći, do njegova kako doprijeti prijestolja,
4 Изложил бих делото си пред Него, И напълнил бих устата си с доводи,
pred njim parnicu bih svoju razložio, iz mojih bi usta navrli dokazi.
5 Узнал бих думите, които Той би ми отговорил, И разбрал бих какво щеше да ми рече.
Rad bih znati što bi meni odvratio i razumjeti riječ što bi je rekao!
6 Щеше ли Той да се препира с мене с голямата Си сила? Не! щеше само да внимава в мен.
Zar mu treba snage velike za raspru? Ne, dosta bi bilo da me on sasluša.
7 Тогава би станало явно, че един праведник разисква с Него; И така аз бих се освободил за винаги от Съдията си.
U protivniku bi vidio pravedna, i parnica moja tad bi pobijedila.
8 Обаче, ето, отивам напред, но няма Го, И назад, но не го виждам,
Na istok krenem li, naći ga ne mogu; pođem li na zapad, ne razabirem ga.
9 Наляво, гдето работи, но не мога да Го видя; Крие се надясно, и Го не виждам.
Ištem na sjeveru, al' ga ne opažam; nevidljiv je ako se k jugu okrenem.
10 Знае, обаче, пътя ми; когато ме изпита, Ще изляза като злато.
Pa ipak, on dobro zna put kojim kročim! Neka me kuša: čist k'o zlato ću izići!
11 Ногата ми се е държала здраво в Неговите стъпки; Опазил съм пътя Му без да се отклоня;
Noga mi se stopa njegovih držala, putem sam njegovim išao ne skrećuć';
12 От заповедите на устните Му не съм се оттеглил назад; Съхранил съм думите на устата Му повече от нужната си храна.
slušao sam nalog njegovih usana, pohranih mu riječi u grudima svojim.
13 Но Той е на един ум, и кой може да Го отвърне? И каквото желае душата Му, това прави.
Al' htjedne li štogod, tko će ga odvratit'? Što zaželi dušom, to će ispuniti.
14 Защото върши това, което е определено за мене; И много такива неща има у Него.
Izvršit će što je dosudio meni, kao i sve drugo što je odlučio!
15 Затова, смущавам се в присъствието Му; Когато размишлявам треперя от Него.
Zbog toga pred njime sav ustravljen ja sam, i što više mislim, jače strah me hvata.
16 Защото сам Бог е разслабил сърцето ми, И Всемогъщият ме е смутил;
U komade Bog mi je srce smrvio, užasom me svega prožeo Svesilni,
17 Тъй като не по причина на тъмнината се отсичат думите ми Нито по причина на мрака, който покрива лицето ми.
premda nisam ni u tminama propao, ni u mraku što je lice moje zastro.
