Йов 23

1 А Иов в отговор рече:

约伯回答说：

2 И днес оплакването ми е горчиво; Ръката ми е по-тежка от въздишането ми.

如今我的哀告还算为悖逆； 我的责罚比我的唉哼还重。

3 Ах, да бих знаел где да Го намеря! Отишъл бих до престола Му,

惟愿我能知道在哪里可以寻见 神， 能到他的台前，

4 Изложил бих делото си пред Него, И напълнил бих устата си с доводи,

我就在他面前将我的案件陈明， 满口辩白。

5 Узнал бих думите, които Той би ми отговорил, И разбрал бих какво щеше да ми рече.

我必知道他回答我的言语， 明白他向我所说的话。

6 Щеше ли Той да се препира с мене с голямата Си сила? Не! щеше само да внимава в мен.

他岂用大能与我争辩吗？ 必不这样！他必理会我。

7 Тогава би станало явно, че един праведник разисква с Него; И така аз бих се освободил за винаги от Съдията си.

在他那里正直人可以与他辩论； 这样，我必永远脱离那审判我的。

8 Обаче, ето, отивам напред, но няма Го, И назад, но не го виждам,

只是，我往前行，他不在那里， 往后退，也不能见他。

9 Наляво, гдето работи, но не мога да Го видя; Крие се надясно, и Го не виждам.

他在左边行事，我却不能看见， 在右边隐藏，我也不能见他。

10 Знае, обаче, пътя ми; когато ме изпита, Ще изляза като злато.

然而他知道我所行的路； 他试炼我之后，我必如精金。

11 Ногата ми се е държала здраво в Неговите стъпки; Опазил съм пътя Му без да се отклоня;

我脚追随他的步履； 我谨守他的道，并不偏离。

12 От заповедите на устните Му не съм се оттеглил назад; Съхранил съм думите на устата Му повече от нужната си храна.

他嘴唇的命令，我未曾背弃； 我看重他口中的言语，过于我需用的饮食。

13 Но Той е на един ум, и кой може да Го отвърне? И каквото желае душата Му, това прави.

只是他心志已定，谁能使他转意呢？ 他心里所愿的，就行出来。

14 Защото върши това, което е определено за мене; И много такива неща има у Него.

他向我所定的，就必做成； 这类的事他还有许多。

15 Затова, смущавам се в присъствието Му; Когато размишлявам треперя от Него.

所以我在他面前惊惶； 我思念这事便惧怕他。

16 Защото сам Бог е разслабил сърцето ми, И Всемогъщият ме е смутил;

神使我丧胆； 全能者使我惊惶。

17 Тъй като не по причина на тъмнината се отсичат думите ми Нито по причина на мрака, който покрива лицето ми.

我的恐惧不是因为黑暗， 也不是因为幽暗蒙蔽我的脸。