< Йов 22 >
1 Тогава теманецът Елифаз в отговор рече:
Lè sa a, Elifaz, moun lavil Teman an, pran lapawòl. Li di konsa:
2 Може ли човек да бъде полезен Богу? Ако разумен може да бъде полезен на семе си.
-Eske yon moun ka itil Bondye? Non! Ata moun ki gen bon konprann yo, se tèt yo ase yo itil.
3 Ако си ти праведен, Всемогъщият има ли за какво да се радва? Или ползува ли се Той, ако правиш пътищата си непорочни?
Lè ou fè sa ki byen, ki enterè Bondye ki gen tout pouvwa a jwenn nan sa? Sa sa rapòte l' lè ou mennen bak ou dwat?
4 Поради твоя ли страх от Него Той те изобличава, И влиза в съд с тебе?
Eske se paske ou gen krentif pou Bondye kifè l'ap rale zòrèy ou konsa, kifè l'ap trennen ou nan tribinal li?
5 Нечестието ти не е ли голямо? И беззаконията ти не са ли безкрайни?
Non. Se paske ou fè anpil peche. Se paske ou te san limit nan fè mechanste.
6 Защото без причина си взел залог от брата си. И си лишил голите от дрехите им,
Ou fè frè ou ba ou garanti pou lajan li pa t' dwe ou. Ou pran ata rad ki sou li, ou kite l' toutouni.
7 Не си напоил с вода уморения, И си задържал хляб от гладния.
Ou refize bay moun ki te swaf yo ti gout dlo. Ou refize bay moun ki te grangou yo moso pen.
8 А който беше як, той придобиваше земята; И който беше почитан, той се заселваше в нея.
Ou pwofite fòs ou ak pozisyon ou pou pran tout peyi a pou ou.
9 Вдовици си отпратил празни, И мишците на сирачетата си строшил.
Ou refize lonje men ou bay vèv yo. Ou maltrete timoun ki san papa yo.
10 За това примки те обикалят, И страх внезапен те ужасява,
Se poutèt sa, kote ou rive se pèlen yo pare pou ou. Ou rete konsa, kè ou kase.
11 Или тъмнина, та не виждаш, И множество води те покрива.
Sitèlman fè nwa, ou pa ka wè. Ou nan dlo jouk nan kou!
12 Бог не е ли на небесните висоти? Сега гледай височината на звездите, колко са на високо!
Eske se pa anwo nèt nan syèl la Bondye rete? Se anba pou li voye je l' pou l' ka wè zetwal yo.
13 А ти казваш: Где ще знае Бог? През мрака ли може да съди?
Ou konn sa, epi w'ap di: Sa Bondye ka konnen? Li kache dèyè nwaj yo, ki jan pou l' jije sa k'ap pase sou latè?
14 Облаци Го покриват, та не вижда: И ходи по свода небесен,
Nwaj yo twò pwès, li pa ka wè. Se sou fetay syèl la l'ap mache.
15 Забележил ли си ти стария път, По който са ходили беззаконниците?
Ou vle mache pye pou pye dèyè mechan yo, nan move chemen yo te toujou pran depi lontan an!
16 Тия, които преждевременно бидоха грабнати, И чиято основа порой завлече,
Yo mouri anvan lè yo tou. Yo tankou lavalas: anvan ou bat je ou, yo pase.
17 Които рекоха Богу: Отдалечи се от нас, И - какво може Всемогъщият да стори за нас?
Yo menm tou yo t'ap di Bondye: Wete kò ou sou nou! Kisa Bondye ki gen tout pouvwa a ka fè nou?
18 При все, че Той напълни с блага домовете им. Но далеч да бъде от мене мъдруването на нечестивите!
Atò, se Bondye menm ki te plen kay yo ak richès. Mwen pa janm konprann ki jan mechan yo ka fè di sa.
19 Праведните гледат и се радват; И невинните им се присмиват, като казват:
Men, lè y'ap pini mechan yo, moun ki mache dwat yo va kontan, inonsan yo va pase yo nan rizib.
20 Не бяха ли погубени въстаналите против нас, И огън погълна останалите от тях?
Gade jan grannèg yo fini non! Dife boule tou sa yo te genyen.
21 Сприятели се сега с Него и бъди в мир; От това ще дойде добро за тебе.
Jòb monchè, byen ak Bondye ankò, tande! Sispann chache l' kont!
22 Приеми, прочее, закона от устата Му, И съхрани думите Му в сърцето си.
Koute pawòl li t'ap di ou yo. Kenbe yo nan kè ou.
23 Ако се върнеш към Всемогъщия, пак ще бъдеш утвърден; Отдалечи, прочее, беззаконието от шатрите си,
Wi, tounen vin jwenn li, san lògèy nan kè ou. Sispann fè sa ki mal lakay ou.
24 Хвърли злото си в пръстта, И офирското злато между камъните на потоците;
Voye tout lò ou jete nan fatra. Pi bon pyès lò ou yo, jete yo nan galèt larivyè.
25 И Всемогъщият ще ти бъде злато, И изобилие от сребро за тебе.
Se Bondye ki gen tout pouvwa a ki va tout lò ou. Se li menm ki va gwo pil lajan byen wo pou ou.
26 Защото тогава ще се веселиш във Всемогъщия, И ще въздигаш лицето си към Бога.
Paske, lè sa a, se nan Bondye ki gen tout pouvwa a w'a jwenn tout plezi ou. Se sou Bondye w'a toujou gade.
27 Ще Му се помолиш, и Той ще те послуша; И ще изпълни обреците Си.
Lè w'a lapriyè nan pye l', l'a reponn ou. W'a kenbe tout pwomès ou fè l' yo.
28 И каквото решение направиш, ще ти бъде потвърдено; И светлина ще сияе по пътищата ти.
Tout zafè ou va mache byen. Limyè va klere byen bèl sou tout wout ou.
29 Когато те унижат, Тогава ще речеш: Има въздигане! И Той ще спаси онзи, който има смирен поглед.
Bondye kraze lògèy moun awogan. Men, li sove moun ki bese tèt devan li.
30 Даже онзи, който не е невинен, ще избави; Да! с чистотата на твоите ръце ще бъде избавен.
L'ap delivre ou si ou inonsan. L'a sove ou, si ou pa janm sal men ou nan anyen.