Йов 21
1 Тогава Иов в отговор рече:
Аюп җававән мундақ деди: —
2 Слушайте внимателно говоренето ми, И с това ме утешавайте.
«Гәплиримгә қулақ селиңлар, Бу силәрниң маңа бәргән «тәсәллилириңлар»ниң орнида болсун!
3 Потърпете ме, и аз ще говоря; А след като изговоря, присмивайте се.
Сөз қилишимға йол қойсаңлар; Сөз қилғинимдин кейин, йәнә мазақ қиливериңлар!
4 За човека ли се оплаквам аз? А как да се не утесни духът ми?
Мениң шикайитим болса, инсанға қаритиливатамду? Роһум қандақму бетақәт болмисун?
5 Погледнете на мене, и почудете се, И турете ръка на устата си.
Маңа убдан қараңларчу? Силәр чоқум һәйран қалисиләр, Қолуңлар билән ағзиңларни етивалисиләр.
6 Само да си наумя тия въпроси ужасявам се, И трепет обзема снагата ми.
Мән бу ишлар үстидә ойлансамла, вәһимигә чөмимән, Пүтүн әтлиримни титрәк басиду.
7 Защо живеят нечестивите, Остаряват; даже стават и много силни.
Немишкә яманлар яшивериду, Узун өмүр көриду, Һәтта зор күч-һоқуқлуқ болиду?
8 Чадата им се утвърждават заедно с тях пред лицето им, И внуците им пред очите им.
Уларниң нәсли өз алдида, Пәрзәнтлири көз алдида мәзмут өсиду,
9 Домовете им са свободни от страх; И Божията тояга не е върху тях.
Уларниң өйлири вәһимидин аман туриду, Тәңриниң тайиғи уларниң үстигә тәгмәйду.
10 Говедата им се гонят и не напразно; Юницата им се тели, и не помята.
Уларниң калилири җүпләнсә уруқлимай қалмайду, Иники мозайлайду, Мозийиниму ташлимайду.
11 Пущат чадата си като овце; И децата им скачат.
[Рәзилләр] кичик балилирини қой падисидәк талаға чиқиривериду, Уларниң пәрзәнтлири тақлап-сәкрәп уссул ойнап жүриду.
12 Пеят при музиката на тъпанчето и арфата, И веселят се при звука на свирката.
Улар дап һәм чилтарға тәңкәш қилиду, Улар нәйниң авазидин шатлиниду.
Улар күнлирини аватчилиқ ичидә өткүзиду, Андин көзни жумуп ачқучила тәһтисараға чүшүп кетиду. (Sheol h7585)
14 Все пак казват Богу: Оттегли се от нас, Защото не искаме да знаем пътищата Ти.
Һәм улар Тәңригә: «Биздин нери бол, Бизниң йоллириң билән тонушқимиз йоқтур!» — дәйду,
15 Що е Всемогъщият, та да Му служим? И какво се ползваме, като Го призоваваме?
— «Һәммигә Қадирниң хизмитидә болушниң әрзигидәк нәри барду? Униңға дуа қилсақ бизгә немә пайда болсун?!».
16 Ето, щастието им не е в тяхна ръка; Далеч да бъде от мене мъдруването на нечестивите!
Қараңлар, уларниң бәхити өз қолида әмәсму? Бирақ яманларниң нәсиһити мәндин нери болсун!
17 Колко често изгасва светилникът на нечестивите, И дохожда бедствието им върху тях! Бог им разпределя болезни в гнева Си.
Яманларниң чириғи қанчә қетим өчиду? Уларни өзлиригә лайиқ күлпәт басамду? [Худа] ғәзивидин уларға дәрдләрни бөлүп берәмду?
18 Те са като плява пред вятъра, И като прах от плява, който вихрушката отвява.
Улар шамал алдидики еңизға охшаш, Қара қуюн учуруп кетидиған пахалға охшашла йоқамду?
19 Думате, Бог пази наказанието на тяхното беззаконие за чадата им. По-добре нека въздаде на сами тях, за да го усещат;
Тәңри униң қәбиһлигини балилириға чүшүрүшкә қалдурамду? [Худа] бу җазани униң өзигә бәрсун, униң өзи буни тетисун!
20 Собствените им очи нека видят гибелта им, И сами те нека пият от гнева на Всемогъщия.
Өзиниң һалакитини өз көзи билән көрсун; Өзи Һәммигә Қадирниң қәһрини тетисун!
21 Защото какво наслаждение от дома си има нечестивият след себе си, Когато се преполови числото на месеците му?
Чүнки униң бекитилгән жил-айлири түгигәндин кейин, У қандақму йәнә өз өйдикилиридин һозур-һалавәт алалисун?
22 Ще научи ли някой Бога на знание, Тъй като Той съди високите?
Тәңри каттиларниң үстидинму һөкүм қилғандин кейин, Униңға билим үгитәләйдиған адәм бармидур?!
23 Един умира в пълно благополучие, Като е във всичко охолен и спокоен;
Бириси сақ-саламәт, пүтүнләй ғәм-әндишсиз, азатиликтә жиллири тошқанда өлиду;
24 Ребрата му са покрити с тлъстина, И костите му са напоени с мозък.
Беқинлири сүт билән семиз болиду, Устиханлириниң илиги хелә нәм туриду.
25 А друг умира в душевна горест, Като никога не е ял с весело сърце.
Йәнә бириси болса аччиқ арманда түгәп кетиду; У һеч қандақ раһәт-парағәт көрмигән.
26 Заедно лежат в пръстта, И червеи ги покриват.
Улар билән биллә топа-чаңда тәң ятиду, Қурутлар уларға чаплишиду.
27 Ето, зная мислите ви И хитруванията ви за съсипването ми.
— Мана, силәрниң немини ойлаватқанлиғиңларни, Мени қарилаш нийәтлириңларни билимән.
28 Защото думате: Где е къщата на княза? И где е шатърът, гдето живееха нечестивите?
Чүнки силәр мәндин: «Есилзадиниң өйи нәгә кәткән? Рәзилләрниң турған чедирлири нәдидур?» дәп сораватисиләр.
29 Не сте ли попитали минаващите през пътя? И не разбирате ли бележитите им примери,
Силәр йолучилардин шуни соримидиңларму? Уларниң шу баянлириға көңүл қоймидиңларму?
30 Че нечестивият се пази за ден на погибел, И че в ден на гняв ще бъде закаран?
[Демәк], «Яман адәм палакәт күнидин сақлинип қалиду, Улар ғәзәп күнидин қутулуп қалиду!» — [дәйду].
31 Кой ще изяви пред лицето му неговия път? И кой ще му въздаде за онова, което е сторил?
Ким [рәзилниң] тутқан йолини йүз туранә әйипләйду? Ким униңға өз қилмиши үчүн тегишлик җазасини йегүзиду?
32 Но и той ще бъде донесен в гроба, И ще пази над гробницата си.
Әксичә, у һәйвәт билән йәрлигигә көтирип меңилиду, Униң қәбри күзәт астида туриду.
33 Буците на долината ще му бъдат леки; И всеки човек ще отиде подир него, Както безбройни са отишли преди него,
Җилғиниң чалмилири униңға татлиқ билиниду; Униң алдидиму сансиз адәмләр кәткәндәк, Униң кәйнидинму барлиқ адәмләр әгишип бариду.
34 Как, прочее, ми давате празни утешения, Тъй като в отговорите ви остава само лъжа?
Силәр немишкә маңа қуруқ гәп билән тәсәлли бәрмәкчи? Силәрниң җаваплириңларда пәқәт сахтилиқла тепилиду!
