Йов 21
1 Тогава Иов в отговор рече:
Respondeu porém Job, e disse:
2 Слушайте внимателно говоренето ми, И с това ме утешавайте.
Ouvi atentamente as minhas razões; e isto vos sirva de consolações.
3 Потърпете ме, и аз ще говоря; А след като изговоря, присмивайте се.
Sofrei-me, e eu falarei: e, havendo eu falado, zombai.
4 За човека ли се оплаквам аз? А как да се не утесни духът ми?
Porventura eu me queixo a algum homem? porém, ainda que assim fosse, porque se não angustiaria o meu espírito?
5 Погледнете на мене, и почудете се, И турете ръка на устата си.
Olhai para mim, e pasmai: e ponde a mão sobre a boca.
6 Само да си наумя тия въпроси ужасявам се, И трепет обзема снагата ми.
Porque, quando me lembro disto, me perturbo, e a minha carne é sobresaltada de horror.
7 Защо живеят нечестивите, Остаряват; даже стават и много силни.
Por que razão vivem os ímpios? envelhecem, e ainda se esforçam em poder?
8 Чадата им се утвърждават заедно с тях пред лицето им, И внуците им пред очите им.
A sua semente se estabelece com eles perante a sua face; e os seus renovos perante os seus olhos.
9 Домовете им са свободни от страх; И Божията тояга не е върху тях.
As suas casas tem paz, sem temor; e a vara de Deus não está sobre eles.
10 Говедата им се гонят и не напразно; Юницата им се тели, и не помята.
O seu touro gera, e não falha: pare a sua vaca, e não aborta.
11 Пущат чадата си като овце; И децата им скачат.
Mandam fora as suas crianças, como a um rebanho, e seus filhos andam saltando.
12 Пеят при музиката на тъпанчето и арфата, И веселят се при звука на свирката.
Levantam a voz, ao som do tamboril e da harpa, e alegram-se ao som dos órgãos.
Na prosperidade gastam os seus dias, e num momento descem à sepultura. (Sheol h7585)
14 Все пак казват Богу: Оттегли се от нас, Защото не искаме да знаем пътищата Ти.
E, todavia, dizem a Deus: Retirate de nós; porque não desejamos ter conhecimento dos teus caminhos.
15 Що е Всемогъщият, та да Му служим? И какво се ползваме, като Го призоваваме?
Quem é o Todo-poderoso, para que nós o sirvamos? e que nos aproveitará que lhe façamos orações?
16 Ето, щастието им не е в тяхна ръка; Далеч да бъде от мене мъдруването на нечестивите!
Vede porém que o seu bem não está na mão deles: esteja longe de mim o conselho dos ímpios!
17 Колко често изгасва светилникът на нечестивите, И дохожда бедствието им върху тях! Бог им разпределя болезни в гнева Си.
Quantas vezes sucede que se apaga a candeia dos ímpios, e lhes sobrevem a sua destruição? e Deus na sua ira lhes reparte dores!
18 Те са като плява пред вятъра, И като прах от плява, който вихрушката отвява.
Porque são como a palha diante do vento, e como a pragana, que arrebata o redemoinho.
19 Думате, Бог пази наказанието на тяхното беззаконие за чадата им. По-добре нека въздаде на сами тях, за да го усещат;
Deus guarda a sua violência para seus filhos, e lhe dá o pago, que o sente.
20 Собствените им очи нека видят гибелта им, И сами те нека пият от гнева на Всемогъщия.
Seus olhos veem a sua ruína, e ele bebe do furor do Todo-poderoso.
21 Защото какво наслаждение от дома си има нечестивият след себе си, Когато се преполови числото на месеците му?
Porque, que prazer teria na sua casa, depois de si, cortando-se-lhe o número dos seus meses?
22 Ще научи ли някой Бога на знание, Тъй като Той съди високите?
Porventura a Deus se ensinaria ciência, a ele que julga os excelsos?
23 Един умира в пълно благополучие, Като е във всичко охолен и спокоен;
Este morre na força da sua plenitude, estando todo quieto e sossegado.
24 Ребрата му са покрити с тлъстина, И костите му са напоени с мозък.
Os seus baldes estão cheios de leite, e os seus ossos estão regados de tutanos.
25 А друг умира в душевна горест, Като никога не е ял с весело сърце.
E outro morre, ao contrário, na amargura do seu coração, não havendo comido do bem.
26 Заедно лежат в пръстта, И червеи ги покриват.
Juntamente jazem no pó, e os bichos os cobrem.
27 Ето, зная мислите ви И хитруванията ви за съсипването ми.
Eis que conheço bem os vossos pensamentos: e os maus intentos com que injustamente me fazeis violência.
28 Защото думате: Где е къщата на княза? И где е шатърът, гдето живееха нечестивите?
Porque direis: Onde está a casa do príncipe? e onde a tenda das moradas dos ímpios?
29 Не сте ли попитали минаващите през пътя? И не разбирате ли бележитите им примери,
Porventura o não perguntastes aos que passam pelo caminho? e não conheceis os seus sinais?
30 Че нечестивият се пази за ден на погибел, И че в ден на гняв ще бъде закаран?
Que o mau é preservado para o dia da destruição; e são levados no dia do furor.
31 Кой ще изяви пред лицето му неговия път? И кой ще му въздаде за онова, което е сторил?
Quem acusará diante dele o seu caminho? e quem lhe dará o pago do que faz?
32 Но и той ще бъде донесен в гроба, И ще пази над гробницата си.
Finalmente é levado às sepulturas, e vigia no montão.
33 Буците на долината ще му бъдат леки; И всеки човек ще отиде подир него, Както безбройни са отишли преди него,
Os torrões do vale lhe são doces, e attrahe a si a todo o homem; e diante de si há inumeráveis.
34 Как, прочее, ми давате празни утешения, Тъй като в отговорите ви остава само лъжа?
Como pois me consolais com vaidade? pois nas vossas respostas ainda resta a transgressão.
