Йов 21
1 Тогава Иов в отговор рече:
Då svara Job og sagde:
2 Слушайте внимателно говоренето ми, И с това ме утешавайте.
«Å høyr då, høyr på mine ord! Gjev i minsto det til trøyst!
3 Потърпете ме, и аз ще говоря; А след като изговоря, присмивайте се.
Lat meg få lov å tala ut, so kann du spotta etterpå.
4 За човека ли се оплаквам аз? А как да се не утесни духът ми?
Klagar eg vel på menneskje? Og hev eg ikkje grunn til harm?
5 Погледнете на мене, и почудете се, И турете ръка на устата си.
Vend dykk til meg, og ottast so; legg handi so på dykkar munn.
6 Само да си наумя тия въпроси ужасявам се, И трепет обзема снагата ми.
Eg støkk, når eg det kjem i hug; ei bivring gjenom kroppen gjeng.
7 Защо живеят нечестивите, Остаряват; даже стават и много силни.
Kvifor fær dei gudlause liva, auka i magt som åri gjeng?
8 Чадата им се утвърждават заедно с тях пред лицето им, И внуците им пред очите им.
Dei ser si ætt stå fast ikring deim, dei hev sitt avkjøme for augo.
9 Домовете им са свободни от страх; И Божията тояга не е върху тях.
I fred stend husi deira trygge, Guds svipa råkar ikkje deim;
10 Говедата им се гонят и не напразно; Юницата им се тели, и не помята.
med heppa parast deira fe, og kyrne kastar aldri kalv.
11 Пущат чадата си като овце; И децата им скачат.
Dei slepper borni ut som lamb, og gutarne i leiken hoppar;
12 Пеят при музиката на тъпанчето и арфата, И веселят се при звука на свирката.
Dei syng til trumma og til cither og frygdar seg ved fløyteljod.
I lukka liver dei si tid og fer so brått til helheim ned. (Sheol h7585)
14 Все пак казват Богу: Оттегли се от нас, Защото не искаме да знаем пътищата Ти.
Til Gud dei segjer: «Haldt deg burte!» Me vil’kje kjenna dine vegar!
15 Що е Всемогъщият, та да Му служим? И какво се ползваме, като Го призоваваме?
Kvi skal me tena den Allsterke? Kva gagnar det å be til honom?»
16 Ето, щастието им не е в тяхна ръка; Далеч да бъде от мене мъдруването на нечестивите!
«Dei hev’kje lukka si i handi» - Langt burt frå meg med gudlaus råd!
17 Колко често изгасва светилникът на нечестивите, И дохожда бедствието им върху тях! Бог им разпределя болезни в гнева Си.
Når sloknar lampa for gudlause? Når kjem ulukka yver deim? Gjev han deim straff i vreidesmod?
18 Те са като плява пред вятъра, И като прах от плява, който вихрушката отвява.
Fer dei vel burt som strå for vind, lik agner som i stormen fyk?
19 Думате, Бог пази наказанието на тяхното беззаконие за чадата им. По-добре нека въздаде на сами тях, за да го усещат;
«Gud gøymer straffi til hans born.» Nei, sjølv skal mannen straffi kjenna!
20 Собствените им очи нека видят гибелта им, И сами те нека пият от гнева на Всемогъщия.
Lat han få sjå sitt eige fall og drikka harm frå den Allsterke!
21 Защото какво наслаждение от дома си има нечестивият след себе си, Когато се преполови числото на месеците му?
Kva bryr han seg vel um sitt hus, når månadstalet hans er fullt?
22 Ще научи ли някой Бога на знание, Тъй като Той съди високите?
Vil nokon hjelpa Gud til kunnskap, han som er domar for dei høgste?
23 Един умира в пълно благополучие, Като е във всичко охолен и спокоен;
Den eine døyr på velmagts høgd, fullkomleg trygg og fredeleg;
24 Ребрата му са покрити с тлъстина, И костите му са напоени с мозък.
hans fat er fulle utav mjølk, og i hans bein er mergen frisk;
25 А друг умира в душевна горест, Като никога не е ял с весело сърце.
den andre døyr so beisk i hug, hev ingenting av lukka smaka.
26 Заедно лежат в пръстта, И червеи ги покриват.
Dei båe vert i moldi lagde, og deira klednad makkar er.
27 Ето, зная мислите ви И хитруванията ви за съсипването ми.
Sjå kor eg kjennar dykkar tankar, og dykkar meinkrokar mot meg.
28 Защото думате: Где е къщата на княза? И где е шатърът, гдето живееха нечестивите?
De spør: «Kvar er vel stormannshuset? Kvar er det tjeld der gudlause bur?»
29 Не сте ли попитали минаващите през пътя? И не разбирате ли бележитите им примери,
Hev de’kje høyrt av ferdafolk - de trur vel det som dei fortel -:
30 Че нечестивият се пази за ден на погибел, И че в ден на гняв ще бъде закаран?
«Den vonde frå ulukka slepp; han berga vert på vreidedagen.
31 Кой ще изяви пред лицето му неговия път? И кой ще му въздаде за онова, което е сторил?
Kven lastar honom for hans ferd? Og straffar honom for hans gjerd?
32 Но и той ще бъде донесен в гроба, И ще пази над гробницата си.
Han vert til gravi båren burt, og ved hans gravhaug held dei vakt.
33 Буците на долината ще му бъдат леки; И всеки човек ще отиде подир него, Както безбройни са отишли преди него,
Søtt søv han under torv i dal, og i hans far all verdi fer, som tallause gjekk fyre honom.
34 Как, прочее, ми давате празни утешения, Тъй като в отговорите ви остава само лъжа?
Det trøystar meg med tome ord; av dykkar svar er sviket att.»
