Йов 21
1 Тогава Иов в отговор рече:
Le hoe ty natoi’ Iobe:
2 Слушайте внимателно говоренето ми, И с това ме утешавайте.
Tsatsiho o entakoo; ehe t’ie ro hamere anahareo.
3 Потърпете ме, и аз ще говоря; А след като изговоря, присмивайте се.
Iheveo hey hivolañe, ie fa nivolañe, le mañinjea.
4 За човека ли се оплаквам аз? А как да се не утесни духът ми?
Aa naho izaho, ondaty hao ty itoreovako? Ino ty tsy hahatsimboetse ahy?
5 Погледнете на мене, и почудете се, И турете ръка на устата си.
Isaho iraho vaho ilatsao: akapefo am-pitàñe ty falie.
6 Само да си наумя тия въпроси ужасявам се, И трепет обзема снагата ми.
Ie mahatiahy iraho, le embetse; fitititihañe ty mangazoñe ty vatako.
7 Защо живеят нечестивите, Остаряват; даже стават и много силни.
Akore te mbe veloñe o tsereheñeo, miha-bey, vaho mitombo an-kaozarañe?
8 Чадата им се утвърждават заедно с тях пред лицето им, И внуците им пред очите им.
Mitrao-pimoneñe am’iareo, am-pahaisaha’ iareo o ana’eo, añatrefam-pihaino’ iareo o tarira’eo.
9 Домовете им са свободни от страх; И Божията тояга не е върху тях.
Soa-aro tsy an-kahembañañe o akiba’eo; tsy am’ iereo ty kobain’Añahare.
10 Говедата им се гонят и не напразно; Юницата им се тели, и не помята.
Mitongoñe o añombelahi’eo fa tsy milesa; miterake o añombe vave’eo fa tsy mandoly.
11 Пущат чадата си като овце; И децата им скачат.
Ampidadà’ iereo hoe lia raike o ana’eo; mitrekatreka o keleia’eo.
12 Пеят при музиката на тъпанчето и арфата, И веселят се при звука на свирката.
Kantsáñe naho marovany ty arahe’ iareo takasy, vaho mifale ami’ty feon-tsoly.
Gadoñe’ iereo am-pibodobodoañe o andro’eo vaho mizotso mb’an-kibory ao am-pierañerañañe. (Sheol h7585)
14 Все пак казват Богу: Оттегли се от нас, Защото не искаме да знаем пътищата Ти.
Ie nanao ty hoe aman’ Añahare: Adono zahay! Tsy fañiria’ay ty hahafohiñe o sata’oo.
15 Що е Всемогъщият, та да Му служим? И какво се ползваме, като Го призоваваме?
Ia ze o El-Sadai zao, hitoroña’ay? Ino ty ho tombo’e ho anay te ihalalia’ay?
16 Ето, щастието им не е в тяхна ръка; Далеч да бъде от мене мъдруването на нечестивите!
Heheke, tsy am-pità’ iareo ty hasoa, lavits’ahy ty famerea’ o lo-tserekeo.
17 Колко често изгасва светилникът на нечестивите, И дохожда бедствието им върху тях! Бог им разпределя болезни в гнева Си.
Im-pire hao te akipeke ty failo’ o tsivokatseo? Im-pire t’ie ivovoa’ ty hankàñe? Ie anjarà’e ty tivontivoñe ty amy haviñera’ey.
18 Те са като плява пред вятъра, И като прах от плява, който вихрушката отвява.
Boka-maike miatre-tioke iereo, hoe kafo’e aboelen-tio-bey?
19 Думате, Бог пази наказанието на тяхното беззаконие за чадата им. По-добре нека въздаде на сами тях, за да го усещат;
[Hoe nahareo: ] Ahajan’ Añahare ho amo ana’eo o tahi’eo. Ehe te hañondroke ama’e t’i Andrianañahare, hahafohina’e.
20 Собствените им очи нека видят гибелта им, И сами те нека пият от гнева на Всемогъщия.
Apoho ho oni-pihaino’e ty firotsaha’e, hitohofa’e ty haviñera’ i El-Sadai.
21 Защото какво наслаждение от дома си има нечестивият след себе си, Когато се преполови числото на месеците му?
Haoñe’e hao i hasavereña’e hanonjohy azey, apota’e hao te voaiake o vola’eo?
22 Ще научи ли някой Бога на знание, Тъй като Той съди високите?
Ia ty hañoke hilala aman’Añahare kanao Ie ro mizaka o an-dikerañeo?
23 Един умира в пълно благополучие, Като е във всичко охолен и спокоен;
Mihomak’ ami’ty haañoña’e ty raike, ie miaiñañoleñañe am-panintsiñañe.
24 Ребрата му са покрити с тлъстина, И костите му са напоени с мозък.
Pea ronono o korobo’eo, lendeñe o betron-taola’eo.
25 А друг умира в душевна горест, Като никога не е ял с весело сърце.
Mivetrake ka ty aman-kafairan-troke, le lia’e tsy nitsopeke raha mafiry.
26 Заедно лежат в пръстта, И червеи ги покриват.
Songa mandre andebok’ ao, sindre saroñan-oletse.
27 Ето, зная мислите ви И хитруванията ви за съсипването ми.
Eka, fantako ty fikitroha’ areo, ty fikililia’ areo hañaraty ahy.
28 Защото думате: Где е къщата на княза? И где е шатърът, гдето живееха нечестивите?
Fa hoe nahareo: Aia ty anjomba’ i roandriañey? Aia ty kivoho, ty fimoneña’ o lo-tserekeo?
29 Не сте ли попитали минаващите през пътя? И не разбирате ли бележитите им примери,
Mboe tsy nañontanea’ areo hao o mpañaveloo, tsy apota’ areo hao o talili’ iareoo?
30 Че нечестивият се пази за ден на погибел, И че в ден на гняв ще бъде закаран?
te arovañe ho an-tsan-kankàñe i tsereheñey, ho kozozoteñe mb’eo añ’androm-piforoforoañe.
31 Кой ще изяви пред лицето му неговия път? И кой ще му въздаде за онова, което е сторил?
Ia ty hiatreatre aze ty amo lala’eo, ia ty hañondrok’ ama’e o nanoe’eo?
32 Но и той ще бъде донесен в гроба, И ще пази над гробницата си.
Ie takoneñe mb’an-kibory mb’eo, vaho ambenañe i lona’ey.
33 Буците на долината ще му бъдат леки; И всеки човек ще отиде подир него, Както безбройни са отишли преди него,
Mamy ama’e o vongan-tane am-bavataneo; vaho fonga hañorik’ aze ondatio, ie mitozantozañe ka ty niaolo.
34 Как, прочее, ми давате празни утешения, Тъй като в отговорите ви остава само лъжа?
Aia arè ty añohòa’ areo amañ’entan-kòake, le o hatoi’ areoo, manao hakalitahañe avao.
