Йов 21
1 Тогава Иов в отговор рече:
Dia namaly Joba ka nanao hoe:
2 Слушайте внимателно говоренето ми, И с това ме утешавайте.
Mihainoa dia mihainoa ny teniko, Ary aoka izany no ho fampiononanareo ahy.
3 Потърпете ме, и аз ще говоря; А след като изговоря, присмивайте се.
Mandefera amiko ianareo, fa mba hiteny kosa aho izao; Ary rehefa tapitra ny teniko, dia mandatsalatsà ihany indray ianareo.
4 За човека ли се оплаквам аз? А как да се не утесни духът ми?
Raha ny amiko, moa ny ataon’ ny olona va no itarainako? Ary raha izany, nahoana no hahalefitra ny fanahiko?
5 Погледнете на мене, и почудете се, И турете ръка на устата си.
Jereo aho, dia aoka ho talanjona ianareo, ary mitampena vava.
6 Само да си наумя тия въпроси ужасявам се, И трепет обзема снагата ми.
Eny, raha mahatsiaro izany aho, dia raiki-tahotra, sady toran-kovitra ny tenako:
7 Защо живеят нечестивите, Остаряват; даже стават и много силни.
Nahoana no velona ny ratsy fanahy ka sady tratrantitra no be hery?
8 Чадата им се утвърждават заедно с тях пред лицето им, И внуците им пред очите им.
Ny zanany koa mitomoetra tsara eo anatrehany, ary ny zafiny eo anoloany.
9 Домовете им са свободни от страх; И Божията тояга не е върху тях.
Ny ankohonany miadana ka tsy manan-tahotra, ary ny tsorakazon’ Andriamanitra tsy mamely azy.
10 Говедата им се гонят и не напразно; Юницата им се тели, и не помята.
Ny ombilahiny mampiteraka ka mahavanona; Ny ombivaviny miteraka ka tsy mamotsotra.
11 Пущат чадата си като овце; И децата им скачат.
Mamoaka ny zanany madinika toy ny ondry aman’ osy izy, ka mikoriana ny zanany.
12 Пеят при музиката на тъпанчето и арфата, И веселят се при звука на свирката.
Mihoby mitondra ampongatapaka sy lokanga izy ary mifaly amin’ ny feon-tsodina.
Mandany ny androny amin’ ny fahafinaretana izy; Amin’ ny indray mipi-maso monja no idinany any amin’ ny fiainan-tsi-hita. (Sheol h7585)
14 Все пак казват Богу: Оттегли се от нас, Защото не искаме да знаем пътищата Ти.
Kanefa anie ireo no manao amin’ Andriamanitra hoe: Mialà aminay! Fa tsy mba irinay ny hahalala ny lalanao.
15 Що е Всемогъщият, та да Му служим? И какво се ползваме, като Го призоваваме?
Zinona izay Tsitoha, no hotompoinay? Ary inona no soa ho azonay, raha mivavaka aminy?
16 Ето, щастието им не е в тяхна ръка; Далеч да бъде от мене мъдруването на нечестивите!
Indro, tsy avy amin’ ny tenany ihany ny fahafinaretany! Ho lavitra ahy anie ny fisainan’ ny ratsy fanahy!
17 Колко често изгасва светилникът на нечестивите, И дохожда бедствието им върху тях! Бог им разпределя болезни в гнева Си.
Indraindray foana no mba maty ny jiron’ ny ratsy fanahy, sy tonga ny loza manjo azy. Ary amelaran’ Andriamanitra fandrika ireny noho ny fahatezerany,
18 Те са като плява пред вятъра, И като прах от плява, който вихрушката отвява.
Ka tonga tahaka ny mololo voatetika indaosin’ ny rivotra izy sy tahaka ny akofa entin’ ny tafio-drivotra.
19 Думате, Бог пази наказанието на тяхното беззаконие за чадата им. По-добре нека въздаде на сами тях, за да го усещат;
Andriamanitra, hoy ianareo, mbola hampijaly ny zanany noho ny helodrainy! Tsia; fa ny tenan’ ireny ihany no aoka hovaliany, mba hahalalany.
20 Собствените им очи нека видят гибелта им, И сами те нека пият от гнева на Всемогъщия.
Aoka ny masony ihany no hahita ny loza manjo azy, ary aoka ny tenany ihany no hisotro ny fahatezeran’ ny Tsitoha.
21 Защото какво наслаждение от дома си има нечестивият след себе си, Когато се преполови числото на месеците му?
Fa mampaninona azy moa ny amin’ ny taranany mandimby azy, raha tapaka ny isan’ ny androny?
22 Ще научи ли някой Бога на знание, Тъй като Той съди високите?
Moa Andriamanitra va no hampianarim-pahalalana, nefa Izy no mitsara ny any an-danitra aza?
23 Един умира в пълно благополучие, Като е във всичко охолен и спокоен;
Maty ny anankiray, raha tsy mbola mihena ny fahatanjahany, sady miadana tokoa ka tsy manana ahiahy;
24 Ребрата му са покрити с тлъстина, И костите му са напоени с мозък.
Feno ronono ny fitoeran-drononony, ary vonton-tsoka ny taolany.
25 А друг умира в душевна горест, Като никога не е ял с весело сърце.
Ary ny anankiray maty amin’ ny fahorian’ ny fanahiny kosa ka tsy mba nanandrana soa akory.
26 Заедно лежат в пръстта, И червеи ги покриват.
Samy mandry ao amin’ ny vovoka izy roa tonta, ka feno olitra ny tenany.
27 Ето, зная мислите ви И хитруванията ви за съсипването ми.
Indro, fantatro ny hevitrareo sy ny saim-petsy amelezanareo ahy;
28 Защото думате: Где е къщата на княза? И где е шатърът, гдето живееха нечестивите?
Fa hoy ianareo: Aiza ny tranon’ ny mpitohatoha? Ary aiza ny lay fitoeran’ ny ratsy fanahy?
29 Не сте ли попитали минаващите през пътя? И не разбирате ли бележитите им примери,
Kanefa tsy mba nanontany tamin’ ny mpandeha amin’ ny tany lavitra va ianareo? Ary tsy heverinareo va ny zava-mahagaga, ambaran’ Ireo hoe:
30 Че нечестивият се пази за ден на погибел, И че в ден на гняв ще бъде закаран?
Amin’ ny andro hahitan-doza dia voaaro ihany ny ratsy fanahy, ary amin’ ny andro fahatezerana dia enti-miala izy?
31 Кой ще изяви пред лицето му неговия път? И кой ще му въздаде за онова, което е сторил?
Iza no hanambara ny lalany eo anatrehany? Ary raha misy zavatra nataony, iza no sahy hamaly azy?
32 Но и той ще бъде донесен в гроба, И ще пази над гробницата си.
Ary ho entina ho eny an-tany fandevonana izy ka mbola hitazana ao am-pasana;
33 Буците на долината ще му бъдат леки; И всеки човек ще отиде подир него, Както безбройни са отишли преди него,
Ho mamy aminy ny bainga any an-dohasaha, ary ny olona rehetra hanaraka azy, toy ny nandehanan’ ny maro tany alohany.
34 Как, прочее, ми давате празни утешения, Тъй като в отговорите ви остава само лъжа?
Endrey! ity ianareo mba mampionona ahy foana! Ary ny famalianareo anefa, raha voasana tsara, dia lainga ihany!
