Йов 21
1 Тогава Иов в отговор рече:
Respondens autem Iob, dixit:
2 Слушайте внимателно говоренето ми, И с това ме утешавайте.
Audite quaeso sermones meos, et agite poenitentiam.
3 Потърпете ме, и аз ще говоря; А след като изговоря, присмивайте се.
Sustinete me, et ego loquar, et post mea, si videbitur, verba ridete.
4 За човека ли се оплаквам аз? А как да се не утесни духът ми?
Numquid contra hominem disputatio mea est, ut merito non debeam contristari?
5 Погледнете на мене, и почудете се, И турете ръка на устата си.
Attendite me, et obstupescite, et superponite digitum ori vestro:
6 Само да си наумя тия въпроси ужасявам се, И трепет обзема снагата ми.
Et ego quando recordatus fuero, pertimesco, et concutit carnem meam tremor.
7 Защо живеят нечестивите, Остаряват; даже стават и много силни.
Quare ergo impii vivunt, sublevati sunt, confortatique divitiis?
8 Чадата им се утвърждават заедно с тях пред лицето им, И внуците им пред очите им.
Semen eorum permanet coram eis, propinquorum turba, et nepotum in conspectu eorum.
9 Домовете им са свободни от страх; И Божията тояга не е върху тях.
Domus eorum securae sunt et pacatae, et non est virga Dei super illos.
10 Говедата им се гонят и не напразно; Юницата им се тели, и не помята.
Bos eorum concepit, et non abortivit: vacca peperit, et non est privata foetu suo.
11 Пущат чадата си като овце; И децата им скачат.
Egrediuntur quasi greges parvuli eorum, et infantes eorum exultant lusibus.
12 Пеят при музиката на тъпанчето и арфата, И веселят се при звука на свирката.
Tenent tympanum, et citharam, et gaudent ad sonitum organi.
Ducunt in bonis dies suos, et in puncto ad inferna descendunt. (Sheol h7585)
14 Все пак казват Богу: Оттегли се от нас, Защото не искаме да знаем пътищата Ти.
Qui dixerunt Deo: Recede a nobis, et scientiam viarum tuarum nolumus.
15 Що е Всемогъщият, та да Му служим? И какво се ползваме, като Го призоваваме?
Quis est Omnipotens, ut serviamus ei? et quid nobis prodest si oraverimus illum?
16 Ето, щастието им не е в тяхна ръка; Далеч да бъде от мене мъдруването на нечестивите!
Verumtamen quia non sunt in manu eorum bona sua, consilium impiorum longe sit a me.
17 Колко често изгасва светилникът на нечестивите, И дохожда бедствието им върху тях! Бог им разпределя болезни в гнева Си.
Quoties lucerna impiorum extinguetur, et superveniet eis inundatio, et dolores dividet furoris sui?
18 Те са като плява пред вятъра, И като прах от плява, който вихрушката отвява.
Erunt sicut paleae ante faciem venti, et sicut favilla quam turbo dispergit.
19 Думате, Бог пази наказанието на тяхното беззаконие за чадата им. По-добре нека въздаде на сами тях, за да го усещат;
Deus servabit filiis illius dolorem patris: et cum reddiderit, tunc sciet.
20 Собствените им очи нека видят гибелта им, И сами те нека пият от гнева на Всемогъщия.
Videbunt oculi eius interfectionem suam, et de furore Omnipotentis bibet.
21 Защото какво наслаждение от дома си има нечестивият след себе си, Когато се преполови числото на месеците му?
Quid enim ad eum pertinet de domo sua post se? et si numerus mensium eius dimidietur?
22 Ще научи ли някой Бога на знание, Тъй като Той съди високите?
Numquid Deus docebit quispiam scientiam, qui excelsos iudicat?
23 Един умира в пълно благополучие, Като е във всичко охолен и спокоен;
Iste moritur robustus et sanus, dives et felix.
24 Ребрата му са покрити с тлъстина, И костите му са напоени с мозък.
Viscera eius plena sunt adipe, et medullis ossa illius irrigantur:
25 А друг умира в душевна горест, Като никога не е ял с весело сърце.
Alius vero moritur in amaritudine animae absque ullis opibus:
26 Заедно лежат в пръстта, И червеи ги покриват.
Et tamen simul in pulvere dormient, et vermes operient eos.
27 Ето, зная мислите ви И хитруванията ви за съсипването ми.
Certe novi cogitationes vestras, et sententias contra me iniquas.
28 Защото думате: Где е къщата на княза? И где е шатърът, гдето живееха нечестивите?
Dicitis enim: Ubi est domus principis? et ubi tabernacula impiorum?
29 Не сте ли попитали минаващите през пътя? И не разбирате ли бележитите им примери,
Interrogate quemlibet de viatoribus, et haec eadem illum intelligere cognoscetis:
30 Че нечестивият се пази за ден на погибел, И че в ден на гняв ще бъде закаран?
Quia in diem perditionis servatur malus, et ad diem furoris ducetur.
31 Кой ще изяви пред лицето му неговия път? И кой ще му въздаде за онова, което е сторил?
Quis arguet coram eo viam eius? et quae fecit, quis reddet illi?
32 Но и той ще бъде донесен в гроба, И ще пази над гробницата си.
Ipse ad sepulchra ducetur, et in congerie mortuorum vigilabit.
33 Буците на долината ще му бъдат леки; И всеки човек ще отиде подир него, Както безбройни са отишли преди него,
Dulcis fuit glareis Cocyti, et post se omnem hominem trahet, et ante se innumerabiles.
34 Как, прочее, ми давате празни утешения, Тъй като в отговорите ви остава само лъжа?
Quomodo igitur consolamini me frustra, cum responsio vestra repugnare ostensa sit veritati?
