Йов 21
1 Тогава Иов в отговор рече:
E GIOBBE rispose, e disse:
2 Слушайте внимателно говоренето ми, И с това ме утешавайте.
Date udienza al mio ragionamento, E ciò [mi] sarà [in vece delle] vostre consolazioni.
3 Потърпете ме, и аз ще говоря; А след като изговоря, присмивайте се.
Comportatemi che io parli; E poichè avrò parlato, beffatevi pure.
4 За човека ли се оплаквам аз? А как да се не утесни духът ми?
Quant'è a me, il mio lamento [si addirizza] egli ad un uomo? E perchè non sarebbe distretto lo spirito mio?
5 Погледнете на мене, и почудете се, И турете ръка на устата си.
Riguardate a me, e stupite, E mettetevi la mano in su la bocca.
6 Само да си наумя тия въпроси ужасявам се, И трепет обзема снагата ми.
Io stesso, [quando] me ne ricordo, sono tutto attonito, E la carne mia ne prende orrore.
7 Защо живеят нечестивите, Остаряват; даже стават и много силни.
Perchè vivono gli empi? [Perchè] invecchiano, ed anche son forti e vigorosi?
8 Чадата им се утвърждават заедно с тях пред лицето им, И внуците им пред очите им.
La lor progenie [è] stabilita nel lor cospetto, insieme con loro; E i lor discendenti [son] davanti agli occhi loro.
9 Домовете им са свободни от страх; И Божията тояга не е върху тях.
Le case loro [non sono se non] pace, senza spavento; E la verga di Dio non [è] sopra loro.
10 Говедата им се гонят и не напразно; Юницата им се тели, и не помята.
I lor tori ammontano, e non fallano; Le lor vacche figliano, e non isperdono.
11 Пущат чадата си като овце; И децата им скачат.
Essi mandano fuori i lor fanciulletti come pecore; E i lor figliuoli van saltellando.
12 Пеят при музиката на тъпанчето и арфата, И веселят се при звука на свирката.
Essi alzano [la voce] col tamburo e con la cetera; E si rallegrano al suon dell'organo.
Logorano la loro età in piacere, E poi in un momento scendono nel sepolcro. (Sheol h7585)
14 Все пак казват Богу: Оттегли се от нас, Защото не искаме да знаем пътищата Ти.
Quantunque abbiano detto a Dio: Dipartiti da noi; Perciocchè noi non prendiam piacere nella conoscenza delle tue vie.
15 Що е Всемогъщият, та да Му служим? И какво се ползваме, като Го призоваваме?
Che [è] l'Onnipotente, che noi gli serviamo? E che profitto faremo se lo preghiamo?
16 Ето, щастието им не е в тяхна ръка; Далеч да бъде от мене мъдруването на нечестивите!
Ecco, il ben loro non [è] egli nelle lor mani? ([Sia] il consiglio degli empi lungi da me.)
17 Колко често изгасва светилникът на нечестивите, И дохожда бедствието им върху тях! Бог им разпределя болезни в гнева Си.
Quante volte [avviene egli che] la lampana degli empi sia spenta, E che la lor ruina venga loro addosso, [E che Iddio] dià [loro] tormenti nella sua ira per lor parte?
18 Те са като плява пред вятъра, И като прах от плява, който вихрушката отвява.
[E che] sieno come paglia al vento, E come pula che il turbo invola?
19 Думате, Бог пази наказанието на тяхното беззаконие за чадата им. По-добре нека въздаде на сами тях, за да го усещат;
[E che] Iddio riserbi a' lor figliuoli la violenza da loro usata; O che egli la renda a loro stessi, e ch'essi lo sentano?
20 Собствените им очи нека видят гибелта им, И сами те нека пият от гнева на Всемогъщия.
[E che] gli occhi loro veggano la lor ruina, E ch'essi bevano dell'ira dell'Onnipotente?
21 Защото какво наслаждение от дома си има нечестивият след себе си, Когато се преполови числото на месеците му?
Perciocchè [del rimanente], quale affezione avranno essi alle lor case, Da che il numero de' lor mesi sarà stato troncato?
22 Ще научи ли някой Бога на знание, Тъй като Той съди високите?
Potrebbesi insegnar scienza a Dio? Conciossiachè egli sia quel che giudica gli eccelsi.
23 Един умира в пълно благополучие, Като е във всичко охолен и спокоен;
Colui muore nel colmo della felicità, In compiuta pace e tranquillità.
24 Ребрата му са покрити с тлъстина, И костите му са напоени с мозък.
Le sue secchie son piene di latte, E le sue ossa sono abbeverate di midolla.
25 А друг умира в душевна горест, Като никога не е ял с весело сърце.
E costui muore, [essendo] in amaritudine d'animo, E non avendo [giammai] mangiato con diletto.
26 Заедно лежат в пръстта, И червеи ги покриват.
Amendue giacciono nella polvere, E i vermini li coprono.
27 Ето, зная мислите ви И хитруванията ви за съсипването ми.
Ecco, io conosco i vostri pensamenti, E i malvagi discorsi che voi fate contro a me a torto.
28 Защото думате: Где е къщата на княза? И где е шатърът, гдето живееха нечестивите?
Perciocchè voi direte: Ove [è] la casa del magnifico? Ed ove [sono] i padiglioni ove abitavano gli empi?
29 Не сте ли попитали минаващите през пътя? И не разбирате ли бележитите им примери,
Non vi siete voi giammai informati da coloro che fanno viaggi? Voi non disdirete già i segnali ch'essi [ne] dànno;
30 Че нечестивият се пази за ден на погибел, И че в ден на гняв ще бъде закаран?
Che il malvagio [è] riparato al giorno della ruina, Quando le ire sono sparse.
31 Кой ще изяви пред лицето му неговия път? И кой ще му въздаде за онова, което е сторил?
Chi gli rappresenterà la sua via in faccia? E chi gli farà la retribuzione di ciò ch'egli ha fatto?
32 Но и той ще бъде донесен в гроба, И ще пази над гробницата си.
Poi appresso egli è portato ne' sepolcri, E non attende più ad altro che all'avello.
33 Буците на долината ще му бъдат леки; И всеки човек ще отиде подир него, Както безбройни са отишли преди него,
I cespi della valle gli son dolci; Ed egli si tira dietro tutti gli uomini, Siccome davanti a lui [ne son iti] innumerabili.
34 Как, прочее, ми давате празни утешения, Тъй като в отговорите ви остава само лъжа?
Come dunque mi consolate voi vanamente? Conciossiachè nelle vostre repliche vi sia sempre della prevaricazione.
