Йов 21
1 Тогава Иов в отговор рече:
| ויען איוב ויאמר׃ |
2 Слушайте внимателно говоренето ми, И с това ме утешавайте.
| שמעו שמוע מלתי ותהי זאת תנחומתיכם׃ |
3 Потърпете ме, и аз ще говоря; А след като изговоря, присмивайте се.
| שאוני ואנכי אדבר ואחר דברי תלעיג׃ |
4 За човека ли се оплаквам аз? А как да се не утесни духът ми?
| האנכי לאדם שיחי ואם מדוע לא תקצר רוחי׃ |
5 Погледнете на мене, и почудете се, И турете ръка на устата си.
| פנו אלי והשמו ושימו יד על פה׃ |
6 Само да си наумя тия въпроси ужасявам се, И трепет обзема снагата ми.
| ואם זכרתי ונבהלתי ואחז בשרי פלצות׃ |
7 Защо живеят нечестивите, Остаряват; даже стават и много силни.
| מדוע רשעים יחיו עתקו גם גברו חיל׃ |
8 Чадата им се утвърждават заедно с тях пред лицето им, И внуците им пред очите им.
| זרעם נכון לפניהם עמם וצאצאיהם לעיניהם׃ |
9 Домовете им са свободни от страх; И Божията тояга не е върху тях.
| בתיהם שלום מפחד ולא שבט אלוה עליהם׃ |
10 Говедата им се гонят и не напразно; Юницата им се тели, и не помята.
| שורו עבר ולא יגעל תפלט פרתו ולא תשכל׃ |
11 Пущат чадата си като овце; И децата им скачат.
| ישלחו כצאן עויליהם וילדיהם ירקדון׃ |
12 Пеят при музиката на тъпанчето и арфата, И веселят се при звука на свирката.
| ישאו כתף וכנור וישמחו לקול עוגב׃ |
| יבלו בטוב ימיהם וברגע שאול יחתו׃ (Sheol h7585) |
14 Все пак казват Богу: Оттегли се от нас, Защото не искаме да знаем пътищата Ти.
| ויאמרו לאל סור ממנו ודעת דרכיך לא חפצנו׃ |
15 Що е Всемогъщият, та да Му служим? И какво се ползваме, като Го призоваваме?
| מה שדי כי נעבדנו ומה נועיל כי נפגע בו׃ |
16 Ето, щастието им не е в тяхна ръка; Далеч да бъде от мене мъдруването на нечестивите!
| הן לא בידם טובם עצת רשעים רחקה מני׃ |
17 Колко често изгасва светилникът на нечестивите, И дохожда бедствието им върху тях! Бог им разпределя болезни в гнева Си.
| כמה נר רשעים ידעך ויבא עלימו אידם חבלים יחלק באפו׃ |
18 Те са като плява пред вятъра, И като прах от плява, който вихрушката отвява.
| יהיו כתבן לפני רוח וכמץ גנבתו סופה׃ |
19 Думате, Бог пази наказанието на тяхното беззаконие за чадата им. По-добре нека въздаде на сами тях, за да го усещат;
| אלוה יצפן לבניו אונו ישלם אליו וידע׃ |
20 Собствените им очи нека видят гибелта им, И сами те нека пият от гнева на Всемогъщия.
| יראו עינו כידו ומחמת שדי ישתה׃ |
21 Защото какво наслаждение от дома си има нечестивият след себе си, Когато се преполови числото на месеците му?
| כי מה חפצו בביתו אחריו ומספר חדשיו חצצו׃ |
22 Ще научи ли някой Бога на знание, Тъй като Той съди високите?
| הלאל ילמד דעת והוא רמים ישפוט׃ |
23 Един умира в пълно благополучие, Като е във всичко охолен и спокоен;
| זה ימות בעצם תמו כלו שלאנן ושליו׃ |
24 Ребрата му са покрити с тлъстина, И костите му са напоени с мозък.
| עטיניו מלאו חלב ומח עצמותיו ישקה׃ |
25 А друг умира в душевна горест, Като никога не е ял с весело сърце.
| וזה ימות בנפש מרה ולא אכל בטובה׃ |
26 Заедно лежат в пръстта, И червеи ги покриват.
| יחד על עפר ישכבו ורמה תכסה עליהם׃ |
27 Ето, зная мислите ви И хитруванията ви за съсипването ми.
| הן ידעתי מחשבותיכם ומזמות עלי תחמסו׃ |
28 Защото думате: Где е къщата на княза? И где е шатърът, гдето живееха нечестивите?
| כי תאמרו איה בית נדיב ואיה אהל משכנות רשעים׃ |
29 Не сте ли попитали минаващите през пътя? И не разбирате ли бележитите им примери,
| הלא שאלתם עוברי דרך ואתתם לא תנכרו׃ |
30 Че нечестивият се пази за ден на погибел, И че в ден на гняв ще бъде закаран?
| כי ליום איד יחשך רע ליום עברות יובלו׃ |
31 Кой ще изяви пред лицето му неговия път? И кой ще му въздаде за онова, което е сторил?
| מי יגיד על פניו דרכו והוא עשה מי ישלם לו׃ |
32 Но и той ще бъде донесен в гроба, И ще пази над гробницата си.
| והוא לקברות יובל ועל גדיש ישקוד׃ |
33 Буците на долината ще му бъдат леки; И всеки човек ще отиде подир него, Както безбройни са отишли преди него,
| מתקו לו רגבי נחל ואחריו כל אדם ימשוך ולפניו אין מספר׃ |
34 Как, прочее, ми давате празни утешения, Тъй като в отговорите ви остава само лъжа?
| ואיך תנחמוני הבל ותשובתיכם נשאר מעל׃ |
