Йов 21
1 Тогава Иов в отговор рече:
Et Job prit la parole, et dit:
2 Слушайте внимателно говоренето ми, И с това ме утешавайте.
Écoutez attentivement mes discours, et que cela me tienne lieu de vos consolations!
3 Потърпете ме, и аз ще говоря; А след като изговоря, присмивайте се.
Supportez-moi, et je parlerai; et, après que j'aurai parlé, tu te moqueras.
4 За човека ли се оплаквам аз? А как да се не утесни духът ми?
Mais est-ce à un homme que s'adresse ma plainte? Et comment ne perdrais-je pas toute patience?
5 Погледнете на мене, и почудете се, И турете ръка на устата си.
Regardez-moi, et soyez étonnés, et mettez la main sur la bouche.
6 Само да си наумя тия въпроси ужасявам се, И трепет обзема снагата ми.
Quand j'y pense, je suis éperdu, et un frisson saisit ma chair.
7 Защо живеят нечестивите, Остаряват; даже стават и много силни.
Pourquoi les méchants vivent-ils, vieillissent-ils, et croissent-ils en force?
8 Чадата им се утвърждават заедно с тях пред лицето им, И внуците им пред очите им.
Leur postérité s'établit devant eux, avec eux, et leurs rejetons sont sous leurs yeux.
9 Домовете им са свободни от страх; И Божията тояга не е върху тях.
Leurs maisons sont en paix, à l'abri de la crainte, et la verge de Dieu n'est pas sur eux.
10 Говедата им се гонят и не напразно; Юницата им се тели, и не помята.
Leur taureau n'est jamais impuissant, leur génisse vêle et n'avorte pas.
11 Пущат чадата си като овце; И децата им скачат.
Ils font courir devant eux leurs enfants comme un troupeau, et leur progéniture bondit.
12 Пеят при музиката на тъпанчето и арфата, И веселят се при звука на свирката.
Ils chantent avec le tambourin et la harpe, ils s'égaient au son du hautbois,
Ils passent leurs jours dans le bonheur, et ils descendent au Sépulcre en un moment. (Sheol h7585)
14 Все пак казват Богу: Оттегли се от нас, Защото не искаме да знаем пътищата Ти.
Et cependant ils ont dit à Dieu: “Éloigne-toi de nous, nous ne voulons pas connaître tes voies.
15 Що е Всемогъщият, та да Му служим? И какво се ползваме, като Го призоваваме?
Qu'est-ce que le Tout-Puissant, pour que nous le servions? Et que gagnerions-nous à le prier? “
16 Ето, щастието им не е в тяхна ръка; Далеч да бъде от мене мъдруването на нечестивите!
Voici, leur bonheur n'est-il pas en leurs mains? (Que le conseil des méchants soit loin de moi! )
17 Колко често изгасва светилникът на нечестивите, И дохожда бедствието им върху тях! Бог им разпределя болезни в гнева Си.
Combien de fois arrive-t-il que la lampe des méchants s'éteigne, que leur ruine vienne sur eux, que Dieu leur partage leurs lots dans sa colère,
18 Те са като плява пред вятъра, И като прах от плява, който вихрушката отвява.
Qu'ils soient comme la paille au souffle du vent, et comme la balle enlevée par le tourbillon?
19 Думате, Бог пази наказанието на тяхното беззаконие за чадата им. По-добре нека въздаде на сами тях, за да го усещат;
Vous dites: “Dieu réserve la peine à ses enfants; “mais qu'Il le punisse lui-même, afin qu'il le sente!
20 Собствените им очи нека видят гибелта им, И сами те нека пият от гнева на Всемогъщия.
Qu'il voie de ses propres yeux sa ruine, qu'il boive la colère du Tout-Puissant!
21 Защото какво наслаждение от дома си има нечестивият след себе си, Когато се преполови числото на месеците му?
Car, que lui importe sa maison après lui, quand le nombre de ses mois est tranché?
22 Ще научи ли някой Бога на знание, Тъй като Той съди високите?
Enseignerait-on la science à Dieu, lui qui juge ceux qui sont élevés?
23 Един умира в пълно благополучие, Като е във всичко охолен и спокоен;
L'un meurt au sein du bien-être, tout à son aise et en repos.
24 Ребрата му са покрити с тлъстина, И костите му са напоени с мозък.
Ses flancs sont chargés de graisse, et ses os comme abreuvés de mœlle;
25 А друг умира в душевна горест, Като никога не е ял с весело сърце.
Un autre meurt dans l'amertume de son âme, n'ayant jamais goûté le bonheur:
26 Заедно лежат в пръстта, И червеи ги покриват.
Ils sont couchés ensemble dans la poussière, et les vers les couvrent.
27 Ето, зная мислите ви И хитруванията ви за съсипването ми.
Voici, je connais vos pensées et les desseins que vous formez contre moi.
28 Защото думате: Где е къщата на княза? И где е шатърът, гдето живееха нечестивите?
Car vous dites: Où est la maison de l'homme opulent, et où est la tente, demeure des méchants?
29 Не сте ли попитали минаващите през пътя? И не разбирате ли бележитите им примери,
N'avez-vous jamais interrogé les voyageurs, et n'avez-vous pas reconnu, par leurs témoignages,
30 Че нечестивият се пази за ден на погибел, И че в ден на гняв ще бъде закаран?
Qu'au jour de la calamité, le méchant est épargné, et qu'au jour des colères, il est éloigné?
31 Кой ще изяви пред лицето му неговия път? И кой ще му въздаде за онова, което е сторил?
Qui lui représente en face sa conduite, et qui lui rend ce qu'il a fait?
32 Но и той ще бъде донесен в гроба, И ще пази над гробницата си.
Il est porté au tombeau, et, sur le tertre, il veille encore.
33 Буците на долината ще му бъдат леки; И всеки човек ще отиде подир него, Както безбройни са отишли преди него,
Les mottes de la vallée lui sont légères; après lui, suivent à la file tous les hommes, et devant lui, la foule est innombrable.
34 Как, прочее, ми давате празни утешения, Тъй като в отговорите ви остава само лъжа?
Comment donc me donnez-vous des consolations vaines? De vos réponses, ce qui reste, c'est la perfidie.
