Йов 21
1 Тогава Иов в отговор рече:
Et Job répondit et dit:
2 Слушайте внимателно говоренето ми, И с това ме утешавайте.
Écoutez, écoutez mon discours, et cela tiendra lieu de vos consolations.
3 Потърпете ме, и аз ще говоря; А след като изговоря, присмивайте се.
Supportez-moi, et moi je parlerai, et après mes paroles, moque-toi!
4 За човека ли се оплаквам аз? А как да се не утесни духът ми?
Ma plainte s’adresse-t-elle à un homme? Et pourquoi mon esprit ne serait-il pas à bout de patience?
5 Погледнете на мене, и почудете се, И турете ръка на устата си.
Tournez-vous vers moi, et soyez étonnés, et mettez la main sur la bouche.
6 Само да си наумя тия въпроси ужасявам се, И трепет обзема снагата ми.
Quand je m’en souviens, je suis terrifié, et le frisson saisit ma chair:
7 Защо живеят нечестивите, Остаряват; даже стават и много силни.
Pourquoi les méchants vivent-ils, deviennent-ils âgés, et croissent-ils même en force?
8 Чадата им се утвърждават заедно с тях пред лицето им, И внуците им пред очите им.
Leur postérité s’établit devant eux, auprès d’eux, et leurs descendants devant leurs yeux.
9 Домовете им са свободни от страх; И Божията тояга не е върху тях.
Leurs maisons sont en paix, loin de la frayeur, et la verge de Dieu n’est pas sur eux.
10 Говедата им се гонят и не напразно; Юницата им се тели, и не помята.
Leur taureau engendre sans manquer, leur vache vêle et n’avorte pas.
11 Пущат чадата си като овце; И децата им скачат.
Ils font sortir leurs jeunes enfants comme un troupeau, et leurs enfants s’ébattent.
12 Пеят при музиката на тъпанчето и арфата, И веселят се при звука на свирката.
Ils chantent au son du tambourin et de la harpe, et se réjouissent au son du chalumeau.
Ils passent leurs jours dans le bonheur, et en un moment descendent dans le shéol. (Sheol h7585)
14 Все пак казват Богу: Оттегли се от нас, Защото не искаме да знаем пътищата Ти.
Et ils disent à Dieu: Retire-toi de nous, nous ne prenons pas plaisir à la connaissance de tes voies.
15 Що е Всемогъщият, та да Му служим? И какво се ползваме, като Го призоваваме?
Qu’est-ce que le Tout-puissant pour que nous le servions, et que nous profitera-t-il de nous adresser à lui?
16 Ето, щастието им не е в тяхна ръка; Далеч да бъде от мене мъдруването на нечестивите!
Voici, leur bonheur n’est pas dans leur main. Loin de moi le conseil des méchants!
17 Колко често изгасва светилникът на нечестивите, И дохожда бедствието им върху тях! Бог им разпределя болезни в гнева Си.
Combien de fois la lampe des méchants s’éteint-elle, et leur calamité vient-elle sur eux, [et] leur distribue-t-Il des douleurs dans sa colère,
18 Те са като плява пред вятъра, И като прах от плява, който вихрушката отвява.
[Et] sont-ils comme la paille devant le vent, et comme la balle chassée par la tempête?
19 Думате, Бог пази наказанието на тяхното беззаконие за чадата им. По-добре нека въздаде на сами тях, за да го усещат;
Dieu réserve à ses fils [la punition de] sa méchanceté: il la lui rend, et il le saura;
20 Собствените им очи нека видят гибелта им, И сами те нека пият от гнева на Всемогъщия.
Ses yeux verront sa calamité, et il boira de la fureur du Tout-puissant.
21 Защото какво наслаждение от дома си има нечестивият след себе си, Когато се преполови числото на месеците му?
Car quel plaisir [a-t-il] à sa maison après lui, quand le nombre de ses mois est tranché?
22 Ще научи ли някой Бога на знание, Тъй като Той съди високите?
Est-ce à Dieu qu’on enseignera la connaissance, quand c’est lui qui juge ceux qui sont haut élevés?
23 Един умира в пълно благополучие, Като е във всичко охолен и спокоен;
L’un meurt en pleine vigueur, entièrement tranquille et à l’aise;
24 Ребрата му са покрити с тлъстина, И костите му са напоени с мозък.
Ses flancs sont garnis de graisse, et la moelle de ses os est abreuvée.
25 А друг умира в душевна горест, Като никога не е ял с весело сърце.
Et l’autre meurt dans l’amertume de son âme et n’a jamais goûté le bonheur.
26 Заедно лежат в пръстта, И червеи ги покриват.
Ils gisent ensemble sur la poussière, et les vers les couvrent.
27 Ето, зная мислите ви И хитруванията ви за съсипването ми.
Voici, je connais vos pensées, et vos plans contre moi pour me faire violence.
28 Защото думате: Где е къщата на княза? И где е шатърът, гдето живееха нечестивите?
Car vous dites: Où est la maison du noble, et où la tente des demeures des méchants?
29 Не сте ли попитали минаващите през пътя? И не разбирате ли бележитите им примери,
Ne l’avez-vous pas demandé à ceux qui passent par le chemin? Et n’avez-vous pas reconnu ce qui les distingue:
30 Че нечестивият се пази за ден на погибел, И че в ден на гняв ще бъде закаран?
Que le méchant est épargné pour le jour de la calamité, qu’ils sont emmenés au jour de la fureur?
31 Кой ще изяви пред лицето му неговия път? И кой ще му въздаде за онова, което е сторил?
Qui lui dira en face sa voie? et ce qu’il a fait, qui le lui rendra?
32 Но и той ще бъде донесен в гроба, И ще пази над гробницата си.
Il sera conduit dans un sépulcre, et sur le tertre il veillera.
33 Буците на долината ще му бъдат леки; И всеки човек ще отиде подир него, Както безбройни са отишли преди него,
Les mottes de la vallée lui sont douces; et après lui tout homme suit à la file, et ceux qui l’ont précédé sont sans nombre.
34 Как, прочее, ми давате празни утешения, Тъй като в отговорите ви остава само лъжа?
Et comment me consolez-vous avec de vaines [consolations]? Vos réponses restent perfides.
