Йов 21
1 Тогава Иов в отговор рече:
Forsothe Joob answeride, and seide,
2 Слушайте внимателно говоренето ми, И с това ме утешавайте.
Y preye, here ye my wordis, and do ye penaunce.
3 Потърпете ме, и аз ще говоря; А след като изговоря, присмивайте се.
Suffre ye me, that Y speke; and leiye ye aftir my wordis, if it schal seme worthi.
4 За човека ли се оплаквам аз? А как да се не утесни духът ми?
Whether my disputyng is ayens man, that skilfuli Y owe not to be sori?
5 Погледнете на мене, и почудете се, И турете ръка на устата си.
Perseyue ye me, and be ye astonyed; and sette ye fyngur on youre mouth.
6 Само да си наумя тия въпроси ужасявам се, И трепет обзема снагата ми.
And whanne Y bithenke, Y drede, and tremblyng schakith my fleisch.
7 Защо живеят нечестивите, Остаряват; даже стават и много силни.
Whi therfor lyuen wickid men? Thei ben enhaunsid, and coumfortid with richessis.
8 Чадата им се утвърждават заедно с тях пред лицето им, И внуците им пред очите им.
Her seed dwellith bifor hem; the cumpeny of kynesmen, and of sones of sones dwellith in her siyt.
9 Домовете им са свободни от страх; И Божията тояга не е върху тях.
Her housis ben sikur, and pesible; and the yerde of God is not on hem.
10 Говедата им се гонят и не напразно; Юницата им се тели, и не помята.
The cow of hem conseyuede, and caluede not a deed calf; the cow caluyde, and is not priued of hir calf.
11 Пущат чадата си като овце; И децата им скачат.
Her litle children goen out as flockis; and her yonge children `maken fulli ioye with pleies.
12 Пеят при музиката на тъпанчето и арфата, И веселят се при звука на свирката.
Thei holden tympan, and harpe; and ioien at the soun of orgun.
Thei leden in goodis her daies; and in a point thei goen doun to hellis. (Sheol h7585)
14 Все пак казват Богу: Оттегли се от нас, Защото не искаме да знаем пътищата Ти.
Whiche men seiden to God, Go thou awei fro us; we nylen the kunnyng of thi weies.
15 Що е Всемогъщият, та да Му служим? И какво се ползваме, като Го призоваваме?
Who is Almiyti God, that we serue him? and what profitith it to vs, if we preien him?
16 Ето, щастието им не е в тяхна ръка; Далеч да бъде от мене мъдруването на нечестивите!
Netheles for her goodis ben not in her hond, `that is, power, the counsel of wickid men be fer fro me.
17 Колко често изгасва светилникът на нечестивите, И дохожда бедствието им върху тях! Бог им разпределя болезни в гнева Си.
Hou ofte schal the lanterne of wickid men be quenchid, and flowing schal come on hem, and God schal departe the sorewis of his stronge veniaunce?
18 Те са като плява пред вятъра, И като прах от плява, който вихрушката отвява.
Thei schulen be as chaffis bifor the face of the wynd; and as a deed sparcle, whiche the whirlewynd scaterith abrood.
19 Думате, Бог пази наказанието на тяхното беззаконие за чадата им. По-добре нека въздаде на сами тях, за да го усещат;
God schal kepe the sorewe of the fadir to hise sones; and whanne he hath yoldun, thanne he schal wite.
20 Собствените им очи нека видят гибелта им, И сами те нека пият от гнева на Всемогъщия.
Hise iyen schulen se her sleyng; and he schal drynke of the stronge veniaunce of Almyyti God.
21 Защото какво наслаждение от дома си има нечестивият след себе си, Когато се преполови числото на месеците му?
For whi what perteyneth it to hym of his hows aftir hym, thouy the noumbre of his monethis be half takun awey?
22 Ще научи ли някой Бога на знание, Тъй като Той съди високите?
Whether ony man schal teche God kunnyng, which demeth hem that ben hiye?
23 Един умира в пълно благополучие, Като е във всичко охолен и спокоен;
This yuel man dieth strong and hool, riche and blesful, `that is, myrie.
24 Ребрата му са покрити с тлъстина, И костите му са напоени с мозък.
Hise entrails ben ful of fatnesse; and hise boonys ben moistid with merowis.
25 А друг умира в душевна горест, Като никога не е ял с весело сърце.
Sotheli anothir wickid man dieth in the bittirnesse of his soule, and with outen ony richessis.
26 Заедно лежат в пръстта, И червеи ги покриват.
And netheles thei schulen slepe togidere in dust, and wormes schulen hile hem.
27 Ето, зная мислите ви И хитруванията ви за съсипването ми.
Certis Y knowe youre wickid thouytis, and sentensis ayens me.
28 Защото думате: Где е къщата на княза? И где е шатърът, гдето живееха нечестивите?
For ye seien, Where is the hows of the prince? and where ben the tabernaclis of wickid men?
29 Не сте ли попитали минаващите през пътя? И не разбирате ли бележитите им примери,
Axe ye ech of `the weie goeris; and ye schulen knowe, that he vndurstondith these same thingis,
30 Че нечестивият се пази за ден на погибел, И че в ден на гняв ще бъде закаран?
that an yuel man schal be kept in to the dai of perdicioun, and schal be led to the dai of woodnesse.
31 Кой ще изяви пред лицето му неговия път? И кой ще му въздаде за онова, което е сторил?
Who schal repreue hise weies bifor hym? and who schal yelde to hym tho thingis, whiche he hath doon?
32 Но и той ще бъде донесен в гроба, И ще пази над гробницата си.
He schal be led to the sepulcris; and he schal wake in the heep of deed men.
33 Буците на долината ще му бъдат леки; И всеки човек ще отиде подир него, Както безбройни са отишли преди него,
He was swete to the `stoonys, ether filthis, of helle; and drawith ech man aftir hym, and vnnoumbrable men bifor him.
34 Как, прочее, ми давате празни утешения, Тъй като в отговорите ви остава само лъжа?
Hou therfor coumforten ye me in veyn, sithen youre answeris ben schewid to `repugne to treuthe?
