Йов 21
1 Тогава Иов в отговор рече:
Then answered Job, and said,
2 Слушайте внимателно говоренето ми, И с това ме утешавайте.
Hear, O hear my speech, and let this be wherewith you give consolations.
3 Потърпете ме, и аз ще говоря; А след като изговоря, присмивайте се.
Bear with me that I may indeed speak: and after my speaking, then canst thou mock.
4 За човека ли се оплаквам аз? А как да се не утесни духът ми?
As for me, —is against man my complaint? and if this be so, why should my spirit not be impatient?
5 Погледнете на мене, и почудете се, И турете ръка на устата си.
Turn yourselves unto me, and be astounded, and lay your hand upon your mouth.
6 Само да си наумя тия въпроси ужасявам се, И трепет обзема снагата ми.
Yea, when I think of it, I am terrified, and shuddering seizeth hold of my flesh.
7 Защо живеят нечестивите, Остаряват; даже стават и много силни.
Wherefore do the wicked live, become old, yea, grow strong in power?
8 Чадата им се утвърждават заедно с тях пред лицето им, И внуците им пред очите им.
Their seed is firmly established in their presence with them. their offspring are before their eyes.
9 Домовете им са свободни от страх; И Божията тояга не е върху тях.
Their houses are at peace without any dread, and no rod of God [cometh] over them.
10 Говедата им се гонят и не напразно; Юницата им се тели, и не помята.
The bull of each one gendereth, and disappointeth not: the cow of each one calveth, and casteth not her young.
11 Пущат чадата си като овце; И децата им скачат.
They send forth their little ones like a flock, and their children skip about [with joy].
12 Пеят при музиката на тъпанчето и арфата, И веселят се при звука на свирката.
They sing to the timbrel and harp, and rejoice at the sound of the pipe.
They wear out their days in happiness, and in a moment they go down to the nether world. (Sheol h7585)
14 Все пак казват Богу: Оттегли се от нас, Защото не искаме да знаем пътищата Ти.
And yet they say unto God, “Depart from us; and the knowledge of thy ways we desire not.
15 Що е Всемогъщият, та да Му служим? И какво се ползваме, като Го призоваваме?
What is the Almighty, that we should serve him? and what profit shall we have, if we entreat him urgently?”
16 Ето, щастието им не е в тяхна ръка; Далеч да бъде от мене мъдруването на нечестивите!
Lo, not in their hand doth their happiness rest! The counsel of the wicked be [still] far from me.
17 Колко често изгасва светилникът на нечестивите, И дохожда бедствието им върху тях! Бог им разпределя болезни в гнева Си.
How often is the lamp of the wicked quenched? and how often cometh over them their calamity? and doth [God] distribute their lot in his anger?
18 Те са като плява пред вятъра, И като прах от плява, който вихрушката отвява.
Are they as straw before the wind, and as chaff which the stealeth away?
19 Думате, Бог пази наказанието на тяхното беззаконие за чадата им. По-добре нека въздаде на сами тях, за да го усещат;
Should God lay up for his children his wrong-doing? it were better that he reward him, that he might know it himself.
20 Собствените им очи нека видят гибелта им, И сами те нека пият от гнева на Всемогъщия.
His own eyes ought to see his downfall, and from the wrath of the Almighty ought he to drink.
21 Защото какво наслаждение от дома си има нечестивият след себе си, Когато се преполови числото на месеците му?
For what care hath he for his household after him, when the number of his months is all apportioned to him?
22 Ще научи ли някой Бога на знание, Тъй като Той съди високите?
Is this fitting God, who teacheth knowledge? him who judgeth those that are highest?
23 Един умира в пълно благополучие, Като е във всичко охолен и спокоен;
That this one dieth in his full strength, being wholly at ease and quiet;
24 Ребрата му са покрити с тлъстина, И костите му са напоени с мозък.
His vessels being full of healthy fluid, and the marrow of his bones being well moistened:
25 А друг умира в душевна горест, Като никога не е ял с весело сърце.
While this other dieth with an embittered soul, and hath never partaken of any happiness;
26 Заедно лежат в пръстта, И червеи ги покриват.
[And yet] together they must lie down in the dust, and the worms will cover them?
27 Ето, зная мислите ви И хитруванията ви за съсипването ми.
Behold, I know your thoughts, and the opinions which ye wrongfully devise against me.
28 Защото думате: Где е къщата на княза? И где е шатърът, гдето живееха нечестивите?
For ye say, Where is the house of the noble-minded? and where is the tent of the dwelling-places of the wicked?
29 Не сте ли попитали минаващите през пътя? И не разбирате ли бележитите им примери,
Have ye not asked the wayfarers? surely their token ye cannot disregard,
30 Че нечестивият се пази за ден на погибел, И че в ден на гняв ще бъде закаран?
That the bad man is reserved for the day of calamity, [that the wicked] are carried forward to the day of wrath.
31 Кой ще изяви пред лицето му неговия път? И кой ще му въздаде за онова, което е сторил?
[But] who will tell him to his face of his way? and who will repay him what he hath done?
32 Но и той ще бъде донесен в гроба, И ще пази над гробницата си.
Yea he will indeed be carried to the grave, and men will quickly think of his monument:
33 Буците на долината ще му бъдат леки; И всеки човек ще отиде подир него, Както безбройни са отишли преди него,
Sweet are to him the clods of the valley; and after him succeedeth every man, as those that were before him are without number.
34 Как, прочее, ми давате празни утешения, Тъй като в отговорите ви остава само лъжа?
How then will ye comfort me with vanity? and of your answers there remaineth only deception.
