Йов 21
1 Тогава Иов в отговор рече:
Then Job answered and said:
2 Слушайте внимателно говоренето ми, И с това ме утешавайте.
Hear diligently my speech; and let this be your consolations.
3 Потърпете ме, и аз ще говоря; А след като изговоря, присмивайте се.
Suffer me, that I may speak; and after that I have spoken, mock on.
4 За човека ли се оплаквам аз? А как да се не утесни духът ми?
As for me, is my complaint to man? Or why should I not be impatient?
5 Погледнете на мене, и почудете се, И турете ръка на устата си.
Turn unto me, and be astonished, and lay your hand upon your mouth.
6 Само да си наумя тия въпроси ужасявам се, И трепет обзема снагата ми.
Even when I remember I am affrighted, and horror hath taketh hold on my flesh.
7 Защо живеят нечестивите, Остаряват; даже стават и много силни.
Wherefore do the wicked live, become old, yea, wax mighty in power?
8 Чадата им се утвърждават заедно с тях пред лицето им, И внуците им пред очите им.
Their seed is established in their sight with them, and their offspring before their eyes.
9 Домовете им са свободни от страх; И Божията тояга не е върху тях.
Their houses are safe, without fear, neither is the rod of God upon them.
10 Говедата им се гонят и не напразно; Юницата им се тели, и не помята.
Their bull gendereth, and faileth not; their cow calveth, and casteth not her calf.
11 Пущат чадата си като овце; И децата им скачат.
They send forth their little ones like a flock, and their children dance.
12 Пеят при музиката на тъпанчето и арфата, И веселят се при звука на свирката.
They sing to the timbrel and harp, and rejoice at the sound of the pipe.
They spend their days in prosperity, and peacefully they go down to the grave. (Sheol h7585)
14 Все пак казват Богу: Оттегли се от нас, Защото не искаме да знаем пътищата Ти.
Yet they said unto God: 'Depart from us; for we desire not the knowledge of Thy ways.
15 Що е Всемогъщият, та да Му служим? И какво се ползваме, като Го призоваваме?
What is the Almighty, that we should serve Him? And what profit should we have, if we pray unto Him?' —
16 Ето, щастието им не е в тяхна ръка; Далеч да бъде от мене мъдруването на нечестивите!
Lo, their prosperity is not in their hand; the counsel of the wicked is far from me.
17 Колко често изгасва светилникът на нечестивите, И дохожда бедствието им върху тях! Бог им разпределя болезни в гнева Си.
How oft is it that the lamp of the wicked is put out? that their calamity cometh upon them? that He distributeth pains in His anger?
18 Те са като плява пред вятъра, И като прах от плява, който вихрушката отвява.
That they are as stubble before the wind, and as chaff that the storm stealeth away?
19 Думате, Бог пази наказанието на тяхното беззаконие за чадата им. По-добре нека въздаде на сами тях, за да го усещат;
'God layeth up his iniquity for his children!' — let Him recompense it unto himself, that he may know it.
20 Собствените им очи нека видят гибелта им, И сами те нека пият от гнева на Всемогъщия.
Let his own eyes see his destruction, and let him drink of the wrath of the Almighty.
21 Защото какво наслаждение от дома си има нечестивият след себе си, Когато се преполови числото на месеците му?
For what pleasure hath he in his house after him? seeing the number of his months is determined.
22 Ще научи ли някой Бога на знание, Тъй като Той съди високите?
Shall any teach God knowledge? seeing it is He that judgeth those that are high.
23 Един умира в пълно благополучие, Като е във всичко охолен и спокоен;
One dieth in his full strength, being wholly at ease and quiet;
24 Ребрата му са покрити с тлъстина, И костите му са напоени с мозък.
His pails are full of milk, and the marrow of his bones is moistened.
25 А друг умира в душевна горест, Като никога не е ял с весело сърце.
And another dieth in bitterness of soul, and hath never tasted of good.
26 Заедно лежат в пръстта, И червеи ги покриват.
They lie down alike in the dust, and the worm covereth them.
27 Ето, зная мислите ви И хитруванията ви за съсипването ми.
Behold, I know your thoughts, and the devices which ye wrongfully imagine against me.
28 Защото думате: Где е къщата на княза? И где е шатърът, гдето живееха нечестивите?
For ye say: 'Where is the house of the prince? And where is the tent wherein the wicked dwelt?'
29 Не сте ли попитали минаващите през пътя? И не разбирате ли бележитите им примери,
Have ye not asked them that go by the way; and will ye misdeem their tokens,
30 Че нечестивият се пази за ден на погибел, И че в ден на гняв ще бъде закаран?
That the evil man is reserved to the day of calamity, that they are led forth to the day of wrath?
31 Кой ще изяви пред лицето му неговия път? И кой ще му въздаде за онова, което е сторил?
But who shall declare his way to his face? And who shall repay him what he hath done?
32 Но и той ще бъде донесен в гроба, И ще пази над гробницата си.
For he is borne to the grave, and watch is kept over his tomb.
33 Буците на долината ще му бъдат леки; И всеки човек ще отиде подир него, Както безбройни са отишли преди него,
The clods of the valley are sweet unto him, and all men draw after him, as there were innumerable before him.
34 Как, прочее, ми давате празни утешения, Тъй като в отговорите ви остава само лъжа?
How then comfort ye me in vain? And as for your answers, there remaineth only faithlessness?
