Йов 21
1 Тогава Иов в отговор рече:
Then Job answered, and said:
2 Слушайте внимателно говоренето ми, И с това ме утешавайте.
Hear, I beseech you, my words, and do penance.
3 Потърпете ме, и аз ще говоря; А след като изговоря, присмивайте се.
Suffer me, and I will speak, and after, if you please, laugh at my words.
4 За човека ли се оплаквам аз? А как да се не утесни духът ми?
Is my debate against man, that I should not have just reason to be troubled?
5 Погледнете на мене, и почудете се, И турете ръка на устата си.
Hearken to me and be astonished, and lay your finger on your mouth.
6 Само да си наумя тия въпроси ужасявам се, И трепет обзема снагата ми.
As for me, when I remember, I am afraid, and trembling taketh hold on my flesh.
7 Защо живеят нечестивите, Остаряват; даже стават и много силни.
Why then do the wicked live, are they advanced, and strengthened with riches?
8 Чадата им се утвърждават заедно с тях пред лицето им, И внуците им пред очите им.
Their seed continueth before them, a multitude of kinsmen, and of children’s children in their sight.
9 Домовете им са свободни от страх; И Божията тояга не е върху тях.
Their houses are secure and peaceable, and the rod of God is not upon them.
10 Говедата им се гонят и не напразно; Юницата им се тели, и не помята.
Their cattle have conceived, and failed not: their cow has calved, and is not deprived of her fruit.
11 Пущат чадата си като овце; И децата им скачат.
Their little ones go out like a flock, and their children dance and play.
12 Пеят при музиката на тъпанчето и арфата, И веселят се при звука на свирката.
They take the timbrel, and the harp, and rejoice at the sound of the organ.
They spend their days in wealth, and in a moment they go down to hell. (Sheol h7585)
14 Все пак казват Богу: Оттегли се от нас, Защото не искаме да знаем пътищата Ти.
Who have said to God: Depart from us, we desire not the knowledge of thy ways.
15 Що е Всемогъщият, та да Му служим? И какво се ползваме, като Го призоваваме?
Who is the Almighty, that we should serve him? and what doth it profit us if we pray to him?
16 Ето, щастието им не е в тяхна ръка; Далеч да бъде от мене мъдруването на нечестивите!
Yet because their good things are not in their hand, may the counsel of the wicked be far from me.
17 Колко често изгасва светилникът на нечестивите, И дохожда бедствието им върху тях! Бог им разпределя болезни в гнева Си.
How often shall the lamp of the wicked be put out, and a deluge come upon them, and he shall distribute the sorrows of his wrath?
18 Те са като плява пред вятъра, И като прах от плява, който вихрушката отвява.
They shall be as chaff before the face of the wind, and as ashes which the whirlwind scattereth.
19 Думате, Бог пази наказанието на тяхното беззаконие за чадата им. По-добре нека въздаде на сами тях, за да го усещат;
God shall lay up the sorrow of the father for his children: and when he shall repay, then shall he know.
20 Собствените им очи нека видят гибелта им, И сами те нека пият от гнева на Всемогъщия.
His eyes shall see his own destruction, and he shall drink of the wrath of the Almighty.
21 Защото какво наслаждение от дома си има нечестивият след себе си, Когато се преполови числото на месеците му?
For what is it to him what befalleth his house after him: and if the number of his months be diminished by one half?
22 Ще научи ли някой Бога на знание, Тъй като Той съди високите?
Shall any one teach God knowledge, who judgeth those that are high?
23 Един умира в пълно благополучие, Като е във всичко охолен и спокоен;
One man dieth strong, and hale, rich and happy.
24 Ребрата му са покрити с тлъстина, И костите му са напоени с мозък.
His bowels are full of fat, and his bones are moistened with marrow.
25 А друг умира в душевна горест, Като никога не е ял с весело сърце.
But another dieth in bitterness of soul without any riches:
26 Заедно лежат в пръстта, И червеи ги покриват.
And yet they shall sleep together in the dust, and worms shall cover them.
27 Ето, зная мислите ви И хитруванията ви за съсипването ми.
Surely I know your thoughts, and your unjust judgments against me.
28 Защото думате: Где е къщата на княза? И где е шатърът, гдето живееха нечестивите?
For you say: Where is the house of the prince? and where are the dwelling places of the wicked?
29 Не сте ли попитали минаващите през пътя? И не разбирате ли бележитите им примери,
Ask any one of them that go by the way, and you shall perceive that he knoweth these same things.
30 Че нечестивият се пази за ден на погибел, И че в ден на гняв ще бъде закаран?
Because the wicked man is reserved to the day of destruction, and he shall be brought to the day of wrath.
31 Кой ще изяви пред лицето му неговия път? И кой ще му въздаде за онова, което е сторил?
Who shall reprove his way to his face? and who shall repay him what he hath done?
32 Но и той ще бъде донесен в гроба, И ще пази над гробницата си.
He shall be brought to the graves, and shall watch in the heap of the dead.
33 Буците на долината ще му бъдат леки; И всеки човек ще отиде подир него, Както безбройни са отишли преди него,
He hath been acceptable to the gravel of Cocytus, and he shall draw every man after him, and there are innumerable before him.
34 Как, прочее, ми давате празни утешения, Тъй като в отговорите ви остава само лъжа?
How then do ye comfort me in vain, whereas your answer is shewn to be repugnant to truth?
