Йов 21
1 Тогава Иов в отговор рече:
Then Job answered, and said,
2 Слушайте внимателно говоренето ми, И с това ме утешавайте.
Hear diligently my speech, And let this be your consolations.
3 Потърпете ме, и аз ще говоря; А след като изговоря, присмивайте се.
Allow me, and I also will speak, and after I have spoken, mock on.
4 За човека ли се оплаквам аз? А как да се не утесни духът ми?
As for me, is my complaint to man? And why should I not be impatient?
5 Погледнете на мене, и почудете се, И турете ръка на устата си.
Mark me, and be astonished, and lay your hand upon your mouth.
6 Само да си наумя тия въпроси ужасявам се, И трепет обзема снагата ми.
Even when I remember, I am troubled, and horror takes hold on my flesh.
7 Защо живеят нечестивите, Остаряват; даже стават и много силни.
Why do the wicked live, become old, yea, grow mighty in power?
8 Чадата им се утвърждават заедно с тях пред лицето им, И внуците им пред очите им.
Their seed is established with them in their sight, and their offspring before their eyes.
9 Домовете им са свободни от страх; И Божията тояга не е върху тях.
Their houses are safe from fear, nor is the rod of God upon them.
10 Говедата им се гонят и не напразно; Юницата им се тели, и не помята.
Their bull breeds, and does not fail. Their cow brings forth safely, and does not miscarry.
11 Пущат чадата си като овце; И децата им скачат.
They send forth their little ones like a flock, and their children dance.
12 Пеят при музиката на тъпанчето и арфата, И веселят се при звука на свирката.
They sing to the timbrel and harp, and rejoice at the sound of the pipe.
They spend their days in prosperity, and in a moment they go down to Sheol. (Sheol h7585)
14 Все пак казват Богу: Оттегли се от нас, Защото не искаме да знаем пътищата Ти.
And they say to God, Depart from us, for we do not desire the knowledge of thy ways.
15 Що е Всемогъщият, та да Му служим? И какво се ползваме, като Го призоваваме?
What is the Almighty that we should serve him? And what profit should we have, if we pray to him?
16 Ето, щастието им не е в тяхна ръка; Далеч да бъде от мене мъдруването на нечестивите!
Lo, is their prosperity not in their hand. (The counsel of the wicked is far from me.)
17 Колко често изгасва светилникът на нечестивите, И дохожда бедствието им върху тях! Бог им разпределя болезни в гнева Си.
How often is it that the lamp of the profane is put out, that their calamity comes upon them, that God distributes sorrows in his anger,
18 Те са като плява пред вятъра, И като прах от плява, който вихрушката отвява.
that they are as stubble before the wind, and as chaff that the storm carries away?
19 Думате, Бог пази наказанието на тяхното беззаконие за чадата им. По-добре нека въздаде на сами тях, за да го усещат;
Ye say, God lays up his iniquity for his sons. Let him recompense it to himself that he may know it.
20 Собствените им очи нека видят гибелта им, И сами те нека пият от гнева на Всемогъщия.
Let his own eyes see his destruction, and let him drink of the wrath of the Almighty.
21 Защото какво наслаждение от дома си има нечестивият след себе си, Когато се преполови числото на месеците му?
For what does he care for his house after him when the number of his months is cut off?
22 Ще научи ли някой Бога на знание, Тъй като Той съди високите?
Shall any teach God knowledge, seeing he judges those who are high?
23 Един умира в пълно благополучие, Като е във всичко охолен и спокоен;
One man dies in his full strength, being wholly at ease and quiet.
24 Ребрата му са покрити с тлъстина, И костите му са напоени с мозък.
His pails are full of milk, and the marrow of his bones is moistened.
25 А друг умира в душевна горест, Като никога не е ял с весело сърце.
And another man dies in bitterness of soul, and never tastes of good.
26 Заедно лежат в пръстта, И червеи ги покриват.
They lie down alike in the dust, and the worm covers them.
27 Ето, зная мислите ви И хитруванията ви за съсипването ми.
Behold, I know your thoughts, and the devices with which ye would wrong me.
28 Защото думате: Где е къщата на княза? И где е шатърът, гдето живееха нечестивите?
For ye say, Where is the house of the prince? And where is the tent in which the wicked dwelt?
29 Не сте ли попитали минаващите през пътя? И не разбирате ли бележитите им примери,
Have ye not asked wayfaring men? And do ye not know their evidences,
30 Че нечестивият се пази за ден на погибел, И че в ден на гняв ще бъде закаран?
that the evil man is reserved to the day of calamity? That they are led forth to the day of wrath?
31 Кой ще изяви пред лицето му неговия път? И кой ще му въздаде за онова, което е сторил?
Who shall declare his way to his face? And who shall repay him what he has done?
32 Но и той ще бъде донесен в гроба, И ще пази над гробницата си.
Yet he shall be borne to the grave, and men shall keep watch over the tomb.
33 Буците на долината ще му бъдат леки; И всеки човек ще отиде подир него, Както безбройни са отишли преди него,
The clods of the valley shall be sweet to him. And all men shall draw after him, as there were innumerable before him.
34 Как, прочее, ми давате празни утешения, Тъй като в отговорите ви остава само лъжа?
How then ye comfort me in vain, seeing in your answers there remains falsehood?
