Йов 21
1 Тогава Иов в отговор рече:
Så tog Job til Orde og svarede:
2 Слушайте внимателно говоренето ми, И с това ме утешавайте.
"Hør dog, hør mine Ord, lad det være Trøsten, I giver!
3 Потърпете ме, и аз ще говоря; А след като изговоря, присмивайте се.
Find jer nu i, at jeg taler, siden kan I jo håne!
4 За човека ли се оплаквам аз? А как да се не утесни духът ми?
Gælder min Klage Mennesker? Hvi skulde jeg ej være utålmodig?
5 Погледнете на мене, и почудете се, И турете ръка на устата си.
Vend jer til mig og stivn af Rædsel, læg Hånd på Mund!
6 Само да си наумя тия въпроси ужасявам се, И трепет обзема снагата ми.
Jeg gruer, når jeg tænker derpå, mit Legeme gribes af Skælven:
7 Защо живеят нечестивите, Остаряват; даже стават и много силни.
De gudløse, hvorfor lever de, bliver gamle, ja vokser i Kraft?
8 Чадата им се утвърждават заедно с тях пред лицето им, И внуците им пред очите им.
Deres Æt har de blivende hos sig, deres Afkom for deres Øjne;
9 Домовете им са свободни от страх; И Божията тояга не е върху тях.
deres Huse er sikre mod Rædsler, Guds Svøbe rammer dem ikke;
10 Говедата им се гонят и не напразно; Юницата им се тели, и не помята.
ej springer deres Tyr forgæves, Koen kælver, den kaster ikke;
11 Пущат чадата си като овце; И децата им скачат.
de slipper deres Drenge ud som Får, deres Børneflok boltrer sig ret;
12 Пеят при музиката на тъпанчето и арфата, И веселят се при звука на свирката.
de synger til Pauke og Citer, er glade til Fløjtens Toner;
de lever deres Dage i Lykke og synker med Fred i Dødsriget, (Sheol h7585)
14 Все пак казват Богу: Оттегли се от нас, Защото не искаме да знаем пътищата Ти.
skønt de siger til Gud: "Gå fra os, at kende dine Veje er ikke vor Lyst!
15 Що е Всемогъщият, та да Му служим? И какво се ползваме, като Го призоваваме?
Den Almægtige? Hvad han? Skal vi tjene ham? Hvad Gavn at banke på hos ham?"
16 Ето, щастието им не е в тяхна ръка; Далеч да бъде от мене мъдруването на нечестивите!
Er ej deres Lykke i deres Hånd og gudløses Råd ham fjernt?
17 Колко често изгасва светилникът на нечестивите, И дохожда бедствието им върху тях! Бог им разпределя болезни в гнева Си.
Når går de gudløses Lampe ud og når kommer Ulykken over dem? Når deler han Loddet ud i sin Vrede,
18 Те са като плява пред вятъра, И като прах от плява, който вихрушката отвява.
så de bliver som Strå for Vinden, som Avner, Storm fører bort?
19 Думате, Бог пази наказанието на тяхното беззаконие за чадата им. По-добре нека въздаде на сами тях, за да го усещат;
Gemmer Gud hans Ulykkeslod til hans Børn? Ham selv gengælde han, så han mærker det,
20 Собствените им очи нека видят гибелта им, И сами те нека пият от гнева на Всемогъщия.
lad ham selv få sit Vanheld at se, den Almægtiges Vrede at drikke!
21 Защото какво наслаждение от дома си има нечестивият след себе си, Когато се преполови числото на месеците му?
Thi hvad bryder han sig siden om sit Hus, når hans Måneders Tal er udrundet?
22 Ще научи ли някой Бога на знание, Тъй като Той съди високите?
Kan man vel tage Gud i Skole, ham, som dømmer de højeste Væsner?
23 Един умира в пълно благополучие, Като е във всичко охолен и спокоен;
En dør jo på Lykkens Tinde, helt tryg og så helt uden Sorger:
24 Ребрата му са покрити с тлъстина, И костите му са напоени с мозък.
hans Spande er fulde af Mælk, hans Knogler af saftig Marv;
25 А друг умира в душевна горест, Като никога не е ял с весело сърце.
med bitter Sjæl dør en anden og har aldrig nydt nogen Lykke;
26 Заедно лежат в пръстта, И червеи ги покриват.
de lægger sig begge i Jorden, og begge dækkes af Orme!
27 Ето, зная мислите ви И хитруванията ви за съсипването ми.
Se, jeg kender så vel eders Tanker og de Rænker, I spinder imod mig,
28 Защото думате: Где е къщата на княза? И где е шатърът, гдето живееха нечестивите?
når I siger: "Hvor er Stormandens Hus og det Telt, hvor de gudløse bor?"
29 Не сте ли попитали минаващите през пътя? И не разбирате ли бележитите им примери,
Har I aldrig spurgt de berejste og godkendt deres Beviser:
30 Че нечестивият се пази за ден на погибел, И че в ден на гняв ще бъде закаран?
Den onde skånes på Ulykkens Dag og frelses på Vredens Dag.
31 Кой ще изяви пред лицето му неговия път? И кой ще му въздаде за онова, което е сторил?
Hvem foreholder ham vel hans Færd, gengælder ham, hvad han gør?
32 Но и той ще бъде донесен в гроба, И ще пази над гробницата си.
Til Graven bæres han hen, ved hans Gravhøj holdes der Vagt;
33 Буците на долината ще му бъдат леки; И всеки човек ще отиде подир него, Както безбройни са отишли преди него,
i Dalbunden hviler han sødt, Alverden følger så efter, en Flok uden Tal gik forud for ham.
34 Как, прочее, ми давате празни утешения, Тъй като в отговорите ви остава само лъжа?
Hvor tom er den Trøst, som I giver! Eders Svar - kun Svig er tilbage!
