Йов 21
1 Тогава Иов в отговор рече:
Te phoeiah Job loh a doo tih,
2 Слушайте внимателно говоренето ми, И с това ме утешавайте.
“Ka ol hnatun, hnatun lamtah te te nangmih kah hloephloeinah om saeh.
3 Потърпете ме, и аз ще говоря; А след като изговоря, присмивайте се.
Ka thui vaengah kai ol he ueh mai lamtah ka thui hnukah nan tamdaeng akhaw,
4 За човека ли се оплаквам аз? А как да се не утесни духът ми?
Kai khaw ka kohuetnah he hlang hut a? Balae tih ka mueihla loh a ngen pawt mai eh?
5 Погледнете на мене, и почудете се, И турете ръка на устата си.
Kai taengla a mael vaengah hal tih, a kut neh a ka te a puei.
6 Само да си наумя тия въпроси ужасявам се, И трепет обзема снагата ми.
Ka poek bal vaengah ka let tih, ka pumsa he tuennah loh a tuuk.
7 Защо живеят нечестивите, Остаряват; даже стават и много силни.
Halang rhoek tah haimo la a hing uh akhaw, balae tih tatthai la a len uh.
8 Чадата им се утвърждават заедно с тях пред лицето им, И внуците им пред очите им.
A mikhmuh kah a tiingan rhoek neh a mikhmuh kah a cadil cahma khaw amih taengah a cikngae sak.
9 Домовете им са свободни от страх; И Божията тояга не е върху тях.
Amih im khaw birhihnah lamloh ngaimongnah la om tih, Pathen kah conghol loh amih soah cuk thil pawh.
10 Говедата им се гонят и не напразно; Юницата им се тели, и не помята.
A vaito a pil vaengah a vaito a pom khaw, tuei pawt tih, thangyah tlaih pawh.
11 Пущат чадата си като овце; И децата им скачат.
A casenca rhoek te boiva bangla a hlah uh tih, a camoe rhoek loh soipet uh.
12 Пеят при музиката на тъпанчето и арфата, И веселят се при звука на свирката.
Kamrhing neh rhotoeng te a phueih uh tih, phavi ol neh a kohoe uh.
Amamih vaengkah tue then khuiah muei uh tih hmawn uh. Mikhaptok ah saelkhui la ael uh. (Sheol h7585)
14 Все пак казват Богу: Оттегли се от нас, Защото не искаме да знаем пътищата Ти.
Tedae Pathen taengah, ‘Kaimih taeng lamloh nong laeh. Na longpuei ming ham ka ngaih uh moenih.
15 Що е Всемогъщият, та да Му служим? И какво се ползваме, като Го призоваваме?
Anih taengah thothueng ham khaw unim tlungthang? A taengah n'cuuk uh ham khaw balae a hoeikhang eh?’ a ti uh.
16 Ето, щастието им не е в тяхна ръка; Далеч да бъде от мене мъдруването на нечестивите!
Amih kah thennah khaw amamih kut ah om pawt lah ko ke. Halang rhoek kah cilsuep te kai lamloh lakhla saeh.
17 Колко често изгасва светилникът на нечестивите, И дохожда бедствието им върху тях! Бог им разпределя болезни в гнева Си.
Halang rhoek kah hmaithoi tah metlam khaw thi tih, amamih kah rhainah amamih soah a thoeng pah. A thintoek neh a rhilong a suem pah.
18 Те са като плява пред вятъра, И като прах от плява, който вихрушката отвява.
Khohli hmai ah cangkong bangla om uh tih, cangkik bangla cangpalam loh a khuen.
19 Думате, Бог пази наказанието на тяхното беззаконие за чадата им. По-добре нека въздаде на сами тях, за да го усещат;
Pathen loh a ca rhoek ham a khoem coeng. A boethae te amah taengah thuung saeh lamtah ming saeh.
20 Собствените им очи нека видят гибелта им, И сами те нека пият от гнева на Всемогъщия.
A sitlohthamlam te a mik, a mik ah tueng saeh lamtah tlungthang kah kosi te mam sak saeh.
21 Защото какво наслаждение от дома си има нечестивият след себе си, Когато се преполови числото на месеците му?
A hnukah a imkhui ham a kongaih te balae? A hla kah a tarhing khaw bawt coeng.
22 Ще научи ли някой Бога на знание, Тъй като Той съди високите?
Pathen te mingnah a tukkil a? Amah he pomsang tih lai a tloek.
23 Един умира в пълно благополучие, Като е във всичко охолен и спокоен;
A cungkuem dongah bidipbisok tih, thayoeituipan la amah kah thincaknah rhuhrhong neh aka duek he,
24 Ребрата му са покрити с тлъстина, И костите му са напоени с мозък.
A rhangsuk khaw suktui buem tih, a rhuh hliing khaw sulpuem.
25 А друг умира в душевна горест, Като никога не е ял с весело сърце.
Hinglu khahing la duek tih, hnothen aka ca pawt he khaw,
26 Заедно лежат в пръстта, И червеи ги покриват.
laipi khuiah rhenten yalh tih, a rhit loh a soah a yol.
27 Ето, зная мислите ви И хитруванията ви за съсипването ми.
Nangmih kah kopoek ka ming phoeiah tangkhuepnah neh kai soah nan hul ni te.
28 Защото думате: Где е къщата на княза? И где е шатърът, гдето живееха нечестивите?
‘Hlangcong im te menim? Halang tolhmuen kah dap te menim?’ na ti uh.
29 Не сте ли попитали минаващите през пътя? И не разбирате ли бележитите им примери,
Longpuei aka poeng rhoek te na dawt uh pawt tih, amih kah miknoek khaw na hmat uh pawt nim?
30 Че нечестивият се пази за ден на погибел, И че в ден на гняв ще бъде закаран?
Rhainah khohnin lamloh boethae te a tuem tih thinpom khohnin lamloh a khuen te ta.
31 Кой ще изяви пред лицето му неговия път? И кой ще му въздаде за онова, което е сторил?
A khoboe te a mikhmuh ah aka phoe pah te unim? A saii bangla a taengah aka thuung te unim?
32 Но и той ще бъде донесен в гроба, И ще пази над гробницата си.
Anih khaw phuel la a khuen vaengah, laivuei ni a hak thil.
33 Буците на долината ще му бъдат леки; И всеки човек ще отиде подир него, Както безбройни са отишли преди него,
Anih ham soklong kah dikmuh khaw tui. Anih hnuk te hlang boeih loh a thoelh tih, anih hmai kah hlangmi tae lek pawh.
34 Как, прочее, ми давате празни утешения, Тъй като в отговорите ви остава само лъжа?
Te dongah balae tih a honghi la kai he nan hloep uh? Nangmih kah taikhaih khaw boekoeknah la cul coeng,” a ti.
