Йов 20
1 Тогава нааматецът Софар в отговор рече:
Андин Нааматлиқ Зофар җававән мундақ деди: —
2 Понеже ме карат мислите ми да отговоря, Затова бързам.
«Мени беарам қилған хияллар җавап беришкә үндәватиду, Чүнки қәлбим беарамлиқта өртәнмәктә.
3 Чух укорително изобличение против мене; И духът на разума ме кара да отговоря.
Мән маңа һақарәт кәлтүрүп, мени әйипләйдиған сөзләрни аңлидим, Шуңа мениң роһ-зеһним мени җавап беришкә қистиди.
4 Не знаеш ли това от старо време, От когато е поставен човек на земята,
Сән шуни билмәмсәнки, Йәр йүзидә Адәм атимиз апиридә болғандин бери,
5 Че тържеството на нечестивите е кратковременно, И радостта на безбожния е минутна?
Рәзилләрниң ғалипә тәнтәниси қисқидур, Ипласларниң хошаллиғи бирдәмликтур.
6 Макар величието му да се издигне до небето, И главата му да стигне до облаците.
Ундақ кишиниң шан-шәриви асманға йәткән болсиму, Беши булутларға тақашсиму,
7 Пак той ще се изрине за винаги, както нечистотиите му; Ония, които са го гледали, ще кажат, Где е той?
Йәнила өзиниң поқидәк йоқап кетиду; Уни көргәнләр: «У нәдидур?» дәйду.
8 Като сън ще отлети и няма да се намери, И като нощно видение ще изчезне.
У чүштәк учуп кетиду, Қайта тапқили болмайду; Кечидики ғайипанә аламәттәк у һайдиветилиду.
9 Окото, което го е гледало, не ще го гледа вече; И мястото му няма да го види вече.
Уни көргән көз иккинчи уни көрмәйду, Униң турған җайи уни қайта учратмайду.
10 Чадата му ще потърсят благоволението на сиромасите; И ръцете му ще повърнат имота им.
Униң оғуллири мискинләргә шәпқәт қилишқа мәҗбурлиниду; Шуниңдәк у һәтта өз қоли билән байлиқлирини қайтуруп бериду.
11 Костите му са пълни със съгрешенията на младостта му; И те ще лежат с него в пръстта.
Униң устиханлири яшлиқ мағдуриға толған болсиму, Бирақ [униң мағдури] униң билән биллә топа-чаңда йетип қалиду.
12 Ако и да е сладко злото в устата му, Та го крие под езика си.
Гәрчә рәзиллик униң ағзида татлиқ тетиған болсиму, У уни тил астиға йошурған болсиму,
13 Ако и да го жали и не го оставя, Но все още го държи вътре в устата си,
У уни жутқуси кәлмәй меһрини үзәлмисиму, У уни ағзида қалдурсиму,
14 Пак храната му ще се измени в червата му, На жлъчка аспидна ще се обърне във вътрешностите му.
Бирақ униң қарнидики тамиғи өзгирип, Кобра иланниң зәһәригә айлиниду.
15 Погълнал е богатство, но ще го повърне; Бог ще го изтръгне из корема му.
У байлиқларни жутуветиду, бирақ уларни яндуриду; Худа уларни ашқазинидин чиқириветиду.
16 Отрова аспидна ще суче; Език ехиднин ще го умъртви.
У кобра иланниң зәһәрини шорайду, Чар иланниң нәштири уни өлтүриду.
17 Няма вече да гледа потоците, Реките, които текат с мед и масло.
У қайтидин ериқ-өстәңләргә һәвәс билән қаралмайду, Бал вә сериқ май билән ақидиған дәриялардин һозурлиналмайду.
18 Това, за което се трудим, ще го възвърне, И няма да се наслаждава на него; Съразмерно с имота, който е придобил, Той няма да се радва,
У еришкәнни жуталмай қайтуриду, Тиҗарәт қилған пайдисидин у һеч һозурлиналмайду.
19 Защото е угнетил сиромасите и ги е оставил; Заграбил е къща, която не бе построил.
Чүнки у мискинләрни езип, уларни ташливәткән; У өзи салмиған өйни егиливалған.
20 Понеже не е знаел насита на лакомството си, Няма да запази нищо от това, което му е най-мило;
У ачкөзлүктин әсла зерикмәйду, У арзулиған нәрсилиридин һеч қайсисини сақлап қалалмайду.
21 Понеже не остана нищо, което не изпояде, Затова благоденствието му няма да трае.
Униңға жутувалғидәк һеч нәрсә қалмайду, Шуңа униң баяшатлиғи мәңгүлүк болмайду.
22 Когато е в пълно изобилие, ще го сполети оскъдност; Ръката на всеки окаяник ще го нападне.
Униң тоққузи тәл болғанда, туюқсиз қисилчилиққа учрайду; Һәр бир езилгүчиниң қоли униңға қарши чиқиду.
23 Когато се кани да напълни корема си, Бог ще хвърли върху него яростния Си гняв, И ще го навали върху него, когато още яде.
У қосиғини тойғузиватқинида, Худа дәһшәтлик ғәзивини униңға чүшүриду; У ғизалиниватқанда [ғәзивини] униң үстигә яғдуриду.
24 Когато бяга от желязното оръжие, Стрелата на медния лък ще го прониже.
У төмүр қуралдин қечип қутулсиму, Бирақ мис оқя уни санҗийду.
25 Той я изтръгва, и тя излиза из тялото му, Да! лъскавият й връх излиза из жлъчката му; Ужаси го обземат.
Тәккән оқ кәйнидин тартип чиқиривелгинидә, Ялтирақ оқ учи өттин чиқиривелгинидә, Вәһимиләр уни басиду.
26 Всякаква тъмнина е запазена за съкровищата му; Огън нераздухван от човек ще го пояде; На тия, които останат в шатъра му, зле ще им бъде.
Зулмәт қараңғулуқ униң байлиқлирини жутуветишкә тәйяр туриду, Инсан пүвлимигән от уни жутувалиду, Униң чедирида қелип қалғанлириниму жутуветиду.
27 Небето ще открие беззаконието му, И земята ще се повдигне против него.
Асманлар униң қәбиһлигини ашкарилайду; Йәр-зиминму униңға қарши қозғилиду.
28 Богатството на дома му ще изчезне, В деня на Божия гняв ще се разпилее.
Униң мал-дунияси елип кетилиду, [Худаниң] ғәзәплик күнидә кәлкүн улғийип өй-бисатини ғулитиду.
29 Това е от Бога делът на нечестивия, И определеното му от Бога наследство.
Худаниң рәзил адәмгә бәлгүлигән несивиси мана шундақтур, Бу Худа униңға бекиткән мирастур».
