Йов 20
1 Тогава нааматецът Софар в отговор рече:
І відповів нааматянин Цофа́р та й сказав:
2 Понеже ме карат мислите ми да отговоря, Затова бързам.
„Тому́ то думки́ мої відповідати мене наверта́ють, і тому́ то в мені цей мій по́спіх!
3 Чух укорително изобличение против мене; И духът на разума ме кара да отговоря.
Соромли́ву нага́ну собі я почув, та дух з мого розуму відповідає мені.
4 Не знаеш ли това от старо време, От когато е поставен човек на земята,
Чи знаєш ти те, що від вічности, відколи́ люди́на на землі була поста́влена, —
5 Че тържеството на нечестивите е кратковременно, И радостта на безбожния е минутна?
то спів несправедливих короткий, а радість безбожного — тільки на хвилю?
6 Макар величието му да се издигне до небето, И главата му да стигне до облаците.
Якщо піднесе́ться вели́чність його аж до неба, а його голова аж до хмари дося́гне,
7 Пак той ще се изрине за винаги, както нечистотиите му; Ония, които са го гледали, ще кажат, Где е той?
проте́ він загине навіки, немов його гній, хто бачив його, запитає: де він?
8 Като сън ще отлети и няма да се намери, И като нощно видение ще изчезне.
Немов сон улетить — і не зна́йдуть його, мов виді́ння нічне́, він споло́шений буде:
9 Окото, което го е гледало, не ще го гледа вече; И мястото му няма да го види вече.
його бачило око, та бачити більше не бу́де, і вже не побачить його його місце...
10 Чадата му ще потърсят благоволението на сиромасите; И ръцете му ще повърнат имота им.
Сини його запобіга́тимуть ла́ски в нужде́нних, а ру́ки його позверта́ють маєток його.
11 Костите му са пълни със съгрешенията на младостта му; И те ще лежат с него в пръстта.
Повні кості його молоде́чости, — та до по́роху з ним вона ляже!
12 Ако и да е сладко злото в устата му, Та го крие под езика си.
Якщо в у́стах його зло солодке, — його він таї́ть під своїм язиком,
13 Ако и да го жали и не го оставя, Но все още го държи вътре в устата си,
над ним милосе́рдиться та не пускає його, і тримає його в своїх устах, —
14 Пак храната му ще се измени в червата му, На жлъчка аспидна ще се обърне във вътрешностите му.
то цей хліб в його ну́трощах змі́ниться, — стане він жо́вчю змії́ною в нутрі його́!
15 Погълнал е богатство, но ще го повърне; Бог ще го изтръгне из корема му.
Він маєток чужо́го ковтав, але́ його ви́блює: Бог виганяє його із утро́би його.
16 Отрова аспидна ще суче; Език ехиднин ще го умъртви.
Отру́ту зміїну він сса́тиме, гадю́чий язик його вб'є!
17 Няма вече да гледа потоците, Реките, които текат с мед и масло.
Він річко́вих джере́л не побачить, струмків меду та молока.
18 Това, за което се трудим, ще го възвърне, И няма да се наслаждава на него; Съразмерно с имота, който е придобил, Той няма да се радва,
Позверта́є він працю чужу, і її не ковтне́, як і маєток, набутий з виміни своєї, жувати не буде.
19 Защото е угнетил сиромасите и ги е оставил; Заграбил е къща, която не бе построил.
Бо він переслідував, кидав убогих, він дім грабував, хоч не ставив його!
20 Понеже не е знаел насита на лакомството си, Няма да запази нищо от това, което му е най-мило;
Бо споко́ю не знав він у нутрі своїм, і свого наймилішого не збереже.
21 Понеже не остана нищо, което не изпояде, Затова благоденствието му няма да трае.
Немає останку з обжи́рства його, тому нетрива́ле добро його все:
22 Когато е в пълно изобилие, ще го сполети оскъдност; Ръката на всеки окаяник ще го нападне.
за по́вні достатку його буде тісно йому́, рука кожного скри́вдженого при́йде на нього!
23 Когато се кани да напълни корема си, Бог ще хвърли върху него яростния Си гняв, И ще го навали върху него, когато още яде.
Хай напо́внена буде утро́ба його, та пошле Він на нього жар гніву Свого, і бу́де дощи́ти на нього неду́гами його.
24 Когато бяга от желязното оръжие, Стрелата на медния лък ще го прониже.
Він бу́де втікати від зброї залізної, — та прони́же його мідний лук.
25 Той я изтръгва, и тя излиза из тялото му, Да! лъскавият й връх излиза из жлъчката му; Ужаси го обземат.
Він стане меча́ витягати, і вийде він із тіла, та держа́к його вийде із жо́вчі його, і пере́страх на нього впаде́!
26 Всякаква тъмнина е запазена за съкровищата му; Огън нераздухван от човек ще го пояде; На тия, които останат в шатъра му, зле ще им бъде.
При ска́рбах його всі нещастя захо́вані, його буде же́рти огонь не роздму́хуваний, позостале в наметі його буде знищене.
27 Небето ще открие беззаконието му, И земята ще се повдигне против него.
Небо відкриє його беззаконня, а земля проти нього повстане, —
28 Богатството на дома му ще изчезне, В деня на Божия гняв ще се разпилее.
урожай його дому втече, розпливеться в день гніву Його.
29 Това е от Бога делът на нечестивия, И определеното му от Бога наследство.
Оце доля від Бога люди́ні безбожній, і спа́дщина, обі́цяна Богом для неї!“
