Йов 20
1 Тогава нааматецът Софар в отговор рече:
Då tok Sofar frå Na’ama til ords og sagde:
2 Понеже ме карат мислите ми да отговоря, Затова бързам.
«Difor gjev mine tankar svar, og difor stormar det i meg.
3 Чух укорително изобличение против мене; И духът на разума ме кара да отговоря.
Ei skamleg skrapa fær eg høyra, men kloke svar mi ånd gjev meg.
4 Не знаеш ли това от старо време, От когато е поставен човек на земята,
Veit du’kje at frå ævords tid, frå mannen fyrst på jord vart sett,
5 Че тържеството на нечестивите е кратковременно, И радостта на безбожния е минутна?
ugudlege hev stokkut jubel, vanheilage stuttvarug gleda?
6 Макар величието му да се издигне до небето, И главата му да стигне до облаците.
Når modet hans til himmels stig, når hovudet mot sky han lyfter,
7 Пак той ще се изрине за винаги, както нечистотиите му; Ония, които са го гледали, ще кажат, Где е той?
han evig gjeng til grunns som skarnet; «Kvar er han?» spør dei, honom såg.
8 Като сън ще отлети и няма да се намери, И като нощно видение ще изчезне.
Lik draumen glid han burt og kverv, vert jaga som ei nattesyn.
9 Окото, което го е гледало, не ще го гледа вече; И мястото му няма да го види вече.
Han burte er for alle augo, hans stad veit ikkje til han meir.
10 Чадата му ще потърсят благоволението на сиромасите; И ръцете му ще повърнат имота им.
Hans born lyt hjelpa fatigfolk; hans hender gjev hans gods attende.
11 Костите му са пълни със съгрешенията на младостта му; И те ще лежат с него в пръстта.
Hans bein var full’ av ungdomskraft; men den i moldi ligg med honom.
12 Ако и да е сладко злото в устата му, Та го крие под езика си.
Er i hans munn det vonde søtt, vil han det under tunga gøyma,
13 Ако и да го жали и не го оставя, Но все още го държи вътре в устата си,
sparer han det og slepper ikkje, held han det under gomen fast,
14 Пак храната му ще се измени в червата му, На жлъчка аспидна ще се обърне във вътрешностите му.
so vert i kroppen maten hans til orme-eiter i hans buk.
15 Погълнал е богатство, но ще го повърне; Бог ще го изтръгне из корема му.
Det gods han gløypte, spyr han ut; Gud driv det ut or magen hans.
16 Отрова аспидна ще суче; Език ехиднин ще го умъртви.
Han orme-eiter i seg saug, og ødle-tunga honom drep.
17 Няма вече да гледа потоците, Реките, които текат с мед и масло.
Han fær visst ikkje skoda bekkjer, ei heller flaum av mjølk og honning.
18 Това, за което се трудим, ще го възвърне, И няма да се наслаждава на него; Съразмерно с имота, който е придобил, Той няма да се радва,
Han rikdom vinn, men nyt han ikkje; han samlar gods, men vert’kje glad.
19 Защото е угнетил сиромасите и ги е оставил; Заграбил е къща, която не бе построил.
Han krasa småfolk, let deim liggja, han rana hus som han ei byggjer.
20 Понеже не е знаел насита на лакомството си, Няма да запази нищо от това, което му е най-мило;
Han kjende ikkje ro inni seg, men med sin skatt han slepp’kje undan.
21 Понеже не остана нищо, което не изпояде, Затова благоденствието му няма да трае.
Hans hækna sparer ingen ting; og difor kverv hans lukka burt.
22 Когато е в пълно изобилие, ще го сполети оскъдност; Ръката на всеки окаяник ще го нападне.
I all si ovnøgd lid han naud; kvar armings-hand kjem yver honom.
23 Когато се кани да напълни корема си, Бог ще хвърли върху него яростния Си гняв, И ще го навали върху него, когато още яде.
Og til å fylla buken hans han sender vreiden yver honom, let maten sin på honom regna.
24 Когато бяга от желязното оръжие, Стрелата на медния лък ще го прониже.
Og um han frå jarnvåpen flyr, han såra vert frå koparbogen;
25 Той я изтръгва, и тя излиза из тялото му, Да! лъскавият й връх излиза из жлъчката му; Ужаси го обземат.
ut gjenom ryggen pili kjem, den blanke odd ut or hans gall, og dauderædslor fell på honom.
26 Всякаква тъмнина е запазена за съкровищата му; Огън нераздухван от човек ще го пояде; На тия, които останат в шатъра му, зле ще им бъде.
Alt myrker gøymt er åt hans skattar, ja, ukveikt eld et honom upp, og øyder all hans eigedom.
27 Небето ще открие беззаконието му, И земята ще се повдигне против него.
Himmelen ter hans brotsverk fram, og jordi reiser seg imot han.
28 Богатството на дома му ще изчезне, В деня на Божия гняв ще се разпилее.
Hans heime-forråd fer sin veg, renn burt på vreidedagen hans.
29 Това е от Бога делът на нечестивия, И определеното му от Бога наследство.
Slikt etlar Gud til gudlaus mann; det lovar Gud til arv åt honom.»
