Йов 20
1 Тогава нааматецът Софар в отговор рече:
Da tok Sofar fra Na'ama til orde og sa:
2 Понеже ме карат мислите ми да отговоря, Затова бързам.
Derfor legger mine tanker mig svaret i munnen, og derfor stormer det i mig;
3 Чух укорително изобличение против мене; И духът на разума ме кара да отговоря.
hånende tilrettevisning må jeg høre, og min ånd gir mig svar ut fra min innsikt.
4 Не знаеш ли това от старо време, От когато е поставен човек на земята,
Vet du da ikke at slik har det vært fra evighet, fra den tid mennesker blev satt på jorden,
5 Че тържеството на нечестивите е кратковременно, И радостта на безбожния е минутна?
at de ugudeliges jubel er kort, og den gudløses glede bare varer et øieblikk?
6 Макар величието му да се издигне до небето, И главата му да стигне до облаците.
Stiger enn hans stolthet til himmelen, og når enn hans hode til skyen,
7 Пак той ще се изрине за винаги, както нечистотиите му; Ония, които са го гледали, ще кажат, Где е той?
så går han dog likesom sitt skarn til grunne for evig; de som så ham, spør: Hvor er han?
8 Като сън ще отлети и няма да се намери, И като нощно видение ще изчезне.
Som en drøm flyr han bort, og ingen finner ham mere; han jages bort som et nattesyn.
9 Окото, което го е гледало, не ще го гледа вече; И мястото му няма да го види вече.
Det øie som så ham, ser ham ikke mere, og hans sted skuer ham ikke lenger.
10 Чадата му ще потърсят благоволението на сиромасите; И ръцете му ще повърнат имота им.
Hans barn må søke småfolks yndest, og hans hender må gi hans gods tilbake.
11 Костите му са пълни със съгрешенията на младостта му; И те ще лежат с него в пръстта.
Hans ben var fulle av ungdomskraft, men nu ligger den med ham i støvet.
12 Ако и да е сладко злото в устата му, Та го крие под езика си.
Smaker enn det onde søtt i hans munn, skjuler han det under sin tunge,
13 Ако и да го жали и не го оставя, Но все още го държи вътре в устата си,
sparer han på det og slipper det ikke, men holder det tilbake under sin gane,
14 Пак храната му ще се измени в червата му, На жлъчка аспидна ще се обърне във вътрешностите му.
så blir dog hans mat omskapt i hans innvoller og blir til ormegift i hans liv.
15 Погълнал е богатство, но ще го повърне; Бог ще го изтръгне из корема му.
Han slukte gods, og han må spy det ut igjen; Gud driver det ut av hans buk.
16 Отрова аспидна ще суче; Език ехиднин ще го умъртви.
Ormegift må han innsuge; huggormens tunge dreper ham.
17 Няма вече да гледа потоците, Реките, които текат с мед и масло.
Han skal ikke få se bekker, elver av honning og elver av melk.
18 Това, за което се трудим, ще го възвърне, И няма да се наслаждава на него; Съразмерно с имота, който е придобил, Той няма да се радва,
Han må gi tilbake det han har tjent, og får ikke nyte det; meget gods har han vunnet, men han får liten glede av det.
19 Защото е угнетил сиромасите и ги е оставил; Заграбил е къща, която не бе построил.
For han knuste småfolk og lot dem ligge der; han rante hus til sig, men får ikke bygge dem om;
20 Понеже не е знаел насита на лакомството си, Няма да запази нищо от това, което му е най-мило;
han kjente aldri ro i sitt indre; han skal ikke slippe unda med sine skatter.
21 Понеже не остана нищо, което не изпояде, Затова благоденствието му няма да трае.
Det var intet som undgikk hans grådighet; derfor varer ikke hans lykke.
22 Когато е в пълно изобилие, ще го сполети оскъдност; Ръката на всеки окаяник ще го нападне.
Midt i hans rikdom blir det trangt for ham; hver nødlidende vender sin hånd mot ham.
23 Когато се кани да напълни корема си, Бог ще хвърли върху него яростния Си гняв, И ще го навали върху него, когато още яде.
For å fylle hans buk sender Gud sin brennende vrede mot ham og lar sin mat regne på ham.
24 Когато бяга от желязното оръжие, Стрелата на медния лък ще го прониже.
Flykter han for våben av jern, så gjennemborer en bue av kobber ham.
25 Той я изтръгва, и тя излиза из тялото му, Да! лъскавият й връх излиза из жлъчката му; Ужаси го обземат.
Når han så drar pilen ut av sin rygg, og den lynende odd kommer frem av hans galle, da faller dødsredsler over ham.
26 Всякаква тъмнина е запазена за съкровищата му; Огън нераздухван от човек ще го пояде; На тия, които останат в шатъра му, зле ще им бъде.
Alt mørke er opspart for hans vel gjemte skatter; en ild som intet menneske puster til, fortærer ham; den eter det som er igjen i hans telt.
27 Небето ще открие беззаконието му, И земята ще се повдигне против него.
Himmelen åpenbarer hans misgjerning, og jorden reiser sig mot ham.
28 Богатството на дома му ще изчезне, В деня на Божия гняв ще се разпилее.
Det han har samlet i sitt hus, føres bort, det skylles bort på Guds vredes dag.
29 Това е от Бога делът на нечестивия, И определеното му от Бога наследство.
Dette er den lodd som et ugudelig menneske får av Gud, den arv som er tilkjent ham av den Allmektige.
