Йов 20
1 Тогава нааматецът Софар в отговор рече:
Aa le hoe ty natoi’ i Tsofare nte-Naamate:
2 Понеже ме карат мислите ми да отговоря, Затова бързам.
Mañetsek’ ahy hanao o fitsakoreakoo, naho tokoen-draha ty am-pisafoañ’ ao.
3 Чух укорително изобличение против мене; И духът на разума ме кара да отговоря.
Fa tsinanoko i endake fañinjeañ’ ahiy, fe manoiñe ahy ty arofo tsy takam-pahilàlako.
4 Не знаеш ли това от старо време, От когато е поставен човек на земята,
Tsy fohi’o hao boake haehae zay, hirik ami’ty nampipohañe ondaty an-tane atoy?
5 Че тържеството на нечестивите е кратковременно, И радостта на безбожния е минутна?
T’ie anianik’ avao ty hafalea’ o tsereheñeo, mihelañe ty firebeha’ ty tsy aman-Kàke.
6 Макар величието му да се издигне до небето, И главата му да стигне до облаците.
Ndra te mitakatse andikerañe eñe ty fitoabora’e, naho mioza rahoñe i añambone’ey,
7 Пак той ще се изрине за винаги, както нечистотиите му; Ония, които са го гледали, ще кажат, Где е той?
mbe hihomake manahake o fiamonto’eo kitro-katroke; hanao ty hoe o mpahatrea’ azeo: Aia re?
8 Като сън ще отлети и няма да се намери, И като нощно видение ще изчезне.
Himosaoñe hoe nofy re, tsy ho isake ka, hasiotse hoe aroñaron-kaleñe.
9 Окото, което го е гледало, не ще го гледа вече; И мястото му няма да го види вече.
Tsy ho isa’ ty fihaino nahaoniñe aze; tsy hahatrea aze ka i akiba’ey.
10 Чадата му ще потърсят благоволението на сиромасите; И ръцете му ще повърнат имота им.
Mipay tretre amo rarakeo o ana’eo; le soloem-pità’e o vara’eo.
11 Костите му са пълни със съгрешенията на младостта му; И те ще лежат с него в пръстта.
Lifotse ty havitrihan-katora’e o taola’eo, fe hitrao fidok’ ama’e an-debok’ ao.
12 Ако и да е сладко злото в устата му, Та го крие под езика си.
Ndra te mamy am-palie’e ao ty halò-tsere’e vaho aeta’e ambane famele’e ao,
13 Ако и да го жали и не го оставя, Но все още го държи вътре в устата си,
ndra te tea’e, tsy foe’e, tambozore’e am-palie’e ao,
14 Пак храната му ще се измени в червата му, На жлъчка аспидна ще се обърне във вътрешностите му.
le hiova hafaitse am-pisafoa’e ao o mahakama’eo; hoe vorehe’ o mereñeo ty ao.
15 Погълнал е богатство, но ще го повърне; Бог ще го изтръгне из корема му.
Agedra’e o varao fe haloa’e; ampañiliñan’ Añahare boak’ am-pisafoa’e ao.
16 Отрова аспидна ще суче; Език ехиднин ще го умъртви.
Sihe’e ty vorem-pañàneñe; avetra’ ty fitsipom-pandrefeala.
17 Няма вече да гледа потоците, Реките, които текат с мед и масло.
Tsy ho sambae’e o torahañeo, o saka midoandoan-tantele naho hendron-drononoo.
18 Това, за което се трудим, ще го възвърне, И няма да се наслаждава на него; Съразмерно с имота, който е придобил, Той няма да се радва,
Havaha’e i nifanehafa’ey, fa tsy hatele’e; i vara niazo’e an-takinakey tsy hahafale aze,
19 Защото е угнетил сиромасите и ги е оставил; Заграбил е къща, която не бе построил.
Amy te finorekeke’e o rarakeo vaho nado’e ho poie’e; nitavane’e ty anjomba tsy rinanji’e.
20 Понеже не е знаел насита на лакомството си, Няма да запази нищо от това, което му е най-мило;
Ty amy tsy fipendreñañe an-tro’e ao, tsy apo’ i fihaña’e te eo ty himolaotse ama’e.
21 Понеже не остана нищо, което не изпояде, Затова благоденствието му няма да трае.
Po-draha sisa hagodrañe; toly ndra hihelañe añe ty firaorao’e.
22 Когато е в пълно изобилие, ще го сполети оскъдност; Ръката на всеки окаяник ще го нападне.
Ami’ty haliforan-kavokara’e ty hanjoa’e fanjirañe; fonga atreatre’e ze fità’ o misotrio.
23 Когато се кани да напълни корема си, Бог ще хвърли върху него яростния Си гняв, И ще го навали върху него, когато още яде.
Ie boboke ty fisafoa’e le hafetsa’e ama’e ty fiforoforoan-kaviñera’e, hakojojoa’e ama’e t’ie mihinañe.
24 Когато бяга от желязното оръжие, Стрелата на медния лък ще го прониже.
Ndra te hivoratsaha’e ty fialiam-bý, hampitrofak’ aze ty fale torisìke.
25 Той я изтръгва, и тя излиза из тялото му, Да! лъскавият й връх излиза из жлъчката му; Ужаси го обземат.
Sitoneñe, le miakatse an-dambosi’e, i masioñe milimolimotsey boak’ añ’afero’e ao; vaho vovoem-pirevendreveñañe.
26 Всякаква тъмнина е запазена за съкровищата му; Огън нераздухван от човек ще го пояде; На тия, които останат в шатъра му, зле ще им бъде.
Fimoromoroñañe ty vandroñeñe ho amo vara’eo. Afo tsy rarafeñe ty hamorototo aze vaho hangotomomoke ty honka’e añ’akiba’e ao.
27 Небето ще открие беззаконието му, И земята ще се повдигне против него.
Ho borahe’ o likerañeo o hakeo’eo; hitroatse hiatreatrea’ ty tane toy.
28 Богатството на дома му ще изчезне, В деня на Божия гняв ще се разпилее.
Ho kopaheñe ty vokatse an-kivoho’e ao, ie hasoik’ añe amy andron-kaviñera’ey.
29 Това е от Бога делът на нечестивия, И определеното му от Бога наследство.
Izay ty toly havalen’ Añahare amy lo-tserekey, ty ampandovaen’ Añahare aze.
