Йов 20
1 Тогава нааматецът Софар в отговор рече:
Dia namaly Zofara Namatita ka nanao hoe:
2 Понеже ме карат мислите ми да отговоря, Затова бързам.
Noho izany dia mamaly ahy ny eritreritro, eny, noho ny fihetsiketsiky ny saiko.
3 Чух укорително изобличение против мене; И духът на разума ме кара да отговоря.
Reko lalandava ny anatra mampahamenatra ahy; Ary ny fanahiko mamaly ahy avy amin’ ny fahalalako.
4 Не знаеш ли това от старо време, От когато е поставен човек на земята,
Tsy fantatrao va fa hatramin’ ny ela, eny, hatrizay nampitoerana ny olona tetỳ ambonin’ ny tany,
5 Че тържеството на нечестивите е кратковременно, И радостта на безбожния е минутна?
Dia vetivety foana ny firavoravoan’ ny ratsy fanahy, ary indray mipi-maso monja ny fifalian’ ny mpihatsaravelatsihy?
6 Макар величието му да се издигне до небето, И главата му да стигне до облаците.
Fa na dia mipaka amin’ ny lanitra aza ny hahavony, ka mitehika amin’ ny rahona ny lohany,
7 Пак той ще се изрине за винаги, както нечистотиите му; Ония, които са го гледали, ще кажат, Где е той?
Dia ho very mandrakizay toy ny dikiny ihany izy; Izay nahita azy dia hanao hoe: Aiza izy?
8 Като сън ще отлети и няма да се намери, И като нощно видение ще изчезне.
Manidina tahaka ny nofy izy ka tsy ho hita; Eny, ampandosirina tahaka ny tsindrimandry amin’ ny alina izy.
9 Окото, което го е гледало, не ще го гледа вече; И мястото му няма да го види вече.
Ny maso izay mijery, dia indray mitopy ihany no ahitany azy; Ary dia tsy hahita azy intsony ny fitoerany.
10 Чадата му ще потърсят благоволението на сиромасите; И ръцете му ще повърнат имота им.
Ny zanany hitambitamby amin’ ny malahelo, ary ny tànany ihany no hampody ny hareny.
11 Костите му са пълни със съгрешенията на младостта му; И те ще лежат с него в пръстта.
Ny taolany dia feno ny herin’ ny fahatanorana, Nefa hiara-mandry aminy eo amin’ ny vovoka izany.
12 Ако и да е сладко злото в устата му, Та го крие под езика си.
Na dia mamy ao am-bavany aza ny ratsy, ka afeniny ao ambanin’ ny lelany,
13 Ако и да го жали и не го оставя, Но все още го държи вътре в устата си,
Ary tsitsiny ka tsy foiny, fa tehiriziny ao amin’ ny lanilaniny ihany,
14 Пак храната му ще се измени в червата му, На жлъчка аспидна ще се обърне във вътрешностите му.
Dia miova ny haniny ao an-kibony, ka aferon’ ny vipera no ao anatiny.
15 Погълнал е богатство, но ще го повърне; Бог ще го изтръгне из корема му.
Harena no nateliny, nefa aloany indray; Loaran’ Andriamanitra hiala ao an-kibony izany.
16 Отрова аспидна ще суче; Език ехиднин ще го умъртви.
Ny poizin’ ny vipera no hotsentsefiny; Hahafaty azy ny lelan’ ny menarana.
17 Няма вече да гледа потоците, Реките, които текат с мед и масло.
Tsy ho faly mahita renirano izy, dia ony sy riaky ny tantely sy ronono.
18 Това, за което се трудим, ще го възвърне, И няма да се наслаждава на него; Съразмерно с имота, който е придобил, Той няма да се радва,
Tsy azony atelina izay nikelezany aina, fa tsy maintsy hampodiny; Na dia be aza ny hareny, dia tsy ho araka izany ny hafaliany.
19 Защото е угнетил сиромасите и ги е оставил; Заграбил е къща, която не бе построил.
Fa nampahory sy nahafoy ny reraka izy ka naka trano an-keriny, fa tsy hahatontosa azy.
20 Понеже не е знаел насита на лакомството си, Няма да запази нищо от това, което му е най-мило;
Satria tsy mahalala mionona ny kibony, dia tsy hahavonjy ny tenany mbamin’ ny tiany indrindra izy.
21 Понеже не остана нищо, което не изпояде, Затова благоденствието му няма да трае.
Tsy misy tsy tratry ny fieremany; Ka dia tsy haharitra ny fiadanany.
22 Когато е в пълно изобилие, ще го сполети оскъдност; Ръката на всеки окаяник ще го нападне.
Ho poriporitra izy, na dia mihoa-pampana aza ny fananany; Ny tanan’ ny ory no hamely azy.
23 Когато се кани да напълни корема си, Бог ще хвърли върху него яростния Си гняв, И ще го навали върху него, когато още яде.
Halefan’ Andriamanitra ny fahatezerany mirehitra hameno ny kibony; Eny, halatsany aminy toy ny ranonorana izany ho hanina ho azy.
24 Когато бяга от желязното оръжие, Стрелата на медния лък ще го прониже.
Raha mandositra ny vy fiadiana izy, dia hahavoa azy miboroaka ny tsipìka varahina;
25 Той я изтръгва, и тя излиза из тялото му, Да! лъскавият й връх излиза из жлъчката му; Ужаси го обземат.
Tsoahany izany, ka mivoaka avy amin’ ny tenany; Eny, ny manelatselatra dia mivoaka avy amin’ ny aferony; Lasa izy azon’ ny fahatahorana mafy.
26 Всякаква тъмнина е запазена за съкровищата му; Огън нераздухван от човек ще го пояде; На тия, които останат в шатъра му, зле ще им бъде.
Ny aizim-pito no voarakitra ho amin’ ny raki-malalany; Afo tsy tsofina no handoro azy sady handevona izay sisa ao amin’ ny lainy.
27 Небето ще открие беззаконието му, И земята ще се повдигне против него.
Hambaran’ ny lanitra ny helony, Ary ny tany hitsangana hiampanga azy,
28 Богатството на дома му ще изчезне, В деня на Божия гняв ще се разпилее.
Ho lasa ny harena tafiditra ao an-tranony; Eny, ho levona izany amin’ ny andro fahatezerany.
29 Това е от Бога делът на нечестивия, И определеното му от Бога наследство.
Izany no anjaran’ ny ratsy fanahy avy amin’ Andriamanitra, sy lova voatendrin’ Andriamanitra ho azy.
