Йов 20
1 Тогава нааматецът Софар в отговор рече:
Zofar il Naamatita prese a dire:
2 Понеже ме карат мислите ми да отговоря, Затова бързам.
Per questo i miei pensieri mi spingono a rispondere e perciò v'è questa fretta dentro di me.
3 Чух укорително изобличение против мене; И духът на разума ме кара да отговоря.
Ho ascoltato un rimprovero per me offensivo, ma uno spirito, dal mio interno, mi spinge a replicare.
4 Не знаеш ли това от старо време, От когато е поставен човек на земята,
Non sai tu che da sempre, da quando l'uomo fu posto sulla terra,
5 Че тържеството на нечестивите е кратковременно, И радостта на безбожния е минутна?
il trionfo degli empi è breve e la gioia del perverso è d'un istante?
6 Макар величието му да се издигне до небето, И главата му да стигне до облаците.
Anche se innalzasse fino al cielo la sua statura e il suo capo toccasse le nubi,
7 Пак той ще се изрине за винаги, както нечистотиите му; Ония, които са го гледали, ще кажат, Где е той?
come lo sterco sarebbe spazzato per sempre e chi lo aveva visto direbbe: «Dov'è?».
8 Като сън ще отлети и няма да се намери, И като нощно видение ще изчезне.
Svanirà come un sogno, e non si troverà più, si dileguerà come visione notturna.
9 Окото, което го е гледало, не ще го гледа вече; И мястото му няма да го види вече.
L'occhio avvezzo a vederlo più non lo vedrà, né più lo scorgerà la sua dimora.
10 Чадата му ще потърсят благоволението на сиромасите; И ръцете му ще повърнат имота им.
I suoi figli dovranno risarcire i poveri, le loro mani restituiranno le sue ricchezze.
11 Костите му са пълни със съгрешенията на младостта му; И те ще лежат с него в пръстта.
Le sue ossa erano ancora piene di giovinezza, ma con lui giacciono nella polvere.
12 Ако и да е сладко злото в устата му, Та го крие под езика си.
Se alla sua bocca fu dolce il male, se lo teneva nascosto sotto la sua lingua,
13 Ако и да го жали и не го оставя, Но все още го държи вътре в устата си,
assaporandolo senza inghiottirlo, se lo tratteneva in mezzo al suo palato:
14 Пак храната му ще се измени в червата му, На жлъчка аспидна ще се обърне във вътрешностите му.
il suo cibo gli si guasterà nelle viscere, veleno d'aspidi gli sarà nell'intestino.
15 Погълнал е богатство, но ще го повърне; Бог ще го изтръгне из корема му.
I beni divorati ora rivomita, Dio glieli caccia fuori dal ventre.
16 Отрова аспидна ще суче; Език ехиднин ще го умъртви.
Veleno d'aspide ha succhiato, una lingua di vipera lo uccide.
17 Няма вече да гледа потоците, Реките, които текат с мед и масло.
Non vedrà più ruscelli d'olio, fiumi di miele e fior di latte;
18 Това, за което се трудим, ще го възвърне, И няма да се наслаждава на него; Съразмерно с имота, който е придобил, Той няма да се радва,
renderà i sudati acquisti senza assaggiarli, come non godrà del frutto del suo commercio,
19 Защото е угнетил сиромасите и ги е оставил; Заграбил е къща, която не бе построил.
perché ha oppresso e abbandonato i miseri, ha rubato case invece di costruirle;
20 Понеже не е знаел насита на лакомството си, Няма да запази нищо от това, което му е най-мило;
perché non ha saputo essere pago dei suoi beni, con i suoi tesori non si salverà.
21 Понеже не остана нищо, което не изпояде, Затова благоденствието му няма да трае.
Nulla è sfuggito alla sua voracità, per questo non durerà il suo benessere.
22 Когато е в пълно изобилие, ще го сполети оскъдност; Ръката на всеки окаяник ще го нападне.
Nel colmo della sua abbondanza si troverà in miseria; ogni sorta di sciagura piomberà su di lui.
23 Когато се кани да напълни корема си, Бог ще хвърли върху него яростния Си гняв, И ще го навали върху него, когато още яде.
Quando starà per riempire il suo ventre, Dio scaglierà su di lui la fiamma del suo sdegno, e gli farà piovere addosso brace.
24 Когато бяга от желязното оръжие, Стрелата на медния лък ще го прониже.
Se sfuggirà l'arma di ferro, lo trafiggerà l'arco di bronzo:
25 Той я изтръгва, и тя излиза из тялото му, Да! лъскавият й връх излиза из жлъчката му; Ужаси го обземат.
gli uscirà il dardo dalla schiena, una spada lucente dal fegato. Lo assaliranno i terrori;
26 Всякаква тъмнина е запазена за съкровищата му; Огън нераздухван от човек ще го пояде; На тия, които останат в шатъра му, зле ще им бъде.
tutte le tenebre gli sono riservate. Lo divorerà un fuoco non acceso da un uomo, esso consumerà quanto è rimasto nella sua tenda.
27 Небето ще открие беззаконието му, И земята ще се повдигне против него.
Riveleranno i cieli la sua iniquità e la terra si alzerà contro di lui.
28 Богатството на дома му ще изчезне, В деня на Божия гняв ще се разпилее.
Un'alluvione travolgerà la sua casa, scorrerà nel giorno dell'ira.
29 Това е от Бога делът на нечестивия, И определеното му от Бога наследство.
Questa è la sorte che Dio riserva all'uomo perverso, la parte a lui decretata da Dio.
