Йов 20
1 Тогава нааматецът Софар в отговор рече:
Et Zophar de Naama répondit et dit:
2 Понеже ме карат мислите ми да отговоря, Затова бързам.
Mes pensées vont, et pour cause, me fournir la réplique; aussi j'ai hâte de la faire:
3 Чух укорително изобличение против мене; И духът на разума ме кара да отговоря.
j'ai dû entendre une leçon qui m'outrage! mais l'esprit selon mes lumières répondra pour moi.
4 Не знаеш ли това от старо време, От когато е поставен човек на земята,
Ne sais-tu pas que, de tout temps, depuis que l'homme fut placé sur la terre,
5 Че тържеството на нечестивите е кратковременно, И радостта на безбожния е минутна?
la joie des impies est de courte durée, et l'allégresse des profanes n'a qu'un instant?
6 Макар величието му да се издигне до небето, И главата му да стигне до облаците.
Que sa grandeur s'élève jusques aux Cieux, et que sa tête touche aux nues,
7 Пак той ще се изрине за винаги, както нечистотиите му; Ония, които са го гледали, ще кажат, Где е той?
pour toujours il périt comme les excréments; ceux qui l'ont vu, demandent: Où est-il?
8 Като сън ще отлети и няма да се намери, И като нощно видение ще изчезне.
Il s'envole comme un songe, et on ne le retrouve pas; il a fui comme une vision nocturne;
9 Окото, което го е гледало, не ще го гледа вече; И мястото му няма да го види вече.
l'œil qui l'a vu, ne l'aperçoit plus, et sa demeure ne le reverra pas.
10 Чадата му ще потърсят благоволението на сиромасите; И ръцете му ще повърнат имота им.
Les indigents accablent ses fils dont les mains doivent restituer ses biens,
11 Костите му са пълни със съгрешенията на младостта му; И те ще лежат с него в пръстта.
Ses os surabondaient d'une vigueur juvénile, et sur la poussière elle gît avec lui.
12 Ако и да е сладко злото в устата му, Та го крие под езика си.
Quelque douceur que sa bouche trouve au mal, qu'il le tienne en réserve sous sa langue,
13 Ако и да го жали и не го оставя, Но все още го държи вътре в устата си,
le savourant lentement, sans le laisser aller, mais le retenant collé à son palais,
14 Пак храната му ще се измени в червата му, На жлъчка аспидна ще се обърне във вътрешностите му.
cet aliment qu'il prend, se transforme dans ses entrailles, et devient au dedans de lui un venin d'aspic,
15 Погълнал е богатство, но ще го повърне; Бог ще го изтръгне из корема му.
Il engloutit des richesses, et il les revomit; de son ventre Dieu les fait ressortir,
16 Отрова аспидна ще суче; Език ехиднин ще го умъртви.
il suce le venin de l'aspic, et la langue de la vipère le tue.
17 Няма вече да гледа потоците, Реките, които текат с мед и масло.
Son regard n'est plus réjoui par les ruisseaux, ni par les fleuves, les torrents de miel et de lait.
18 Това, за което се трудим, ще го възвърне, И няма да се наслаждава на него; Съразмерно с имота, който е придобил, Той няма да се радва,
Il restitue ses gains, et ne les consomme pas: autant il possède, autant il restitue, et il ne peut se réjouir.
19 Защото е угнетил сиромасите и ги е оставил; Заграбил е къща, която не бе построил.
Car il écrasa, délaissa les pauvres, il ravit des maisons, et ne les releva pas;
20 Понеже не е знаел насита на лакомството си, Няма да запази нищо от това, което му е най-мило;
car il ne connut pas le repos dans son sein. Mais il ne se sauvera pas avec ce qu'il a de plus cher,
21 Понеже не остана нищо, което не изпояде, Затова благоденствието му няма да трае.
Rien n'échappe à sa voracité, c'est pourquoi son bien-être ne dure pas.
22 Когато е в пълно изобилие, ще го сполети оскъдност; Ръката на всеки окаяник ще го нападне.
Dans la plénitude de l'abondance, il est mis à la gêne; les bras des opprimés fondent sur lui.
23 Когато се кани да напълни корема си, Бог ще хвърли върху него яростния Си гняв, И ще го навали върху него, когато още яде.
Voici Celui qui assouvira son avidité: Il enverra sur lui le feu de Sa colère, et fera pleuvoir sur lui Son pain de douleur;
24 Когато бяга от желязното оръжие, Стрелата на медния лък ще го прониже.
s'il fuit devant l'armure de fer, l'arc d'airain le transperce.
25 Той я изтръгва, и тя излиза из тялото му, Да! лъскавият й връх излиза из жлъчката му; Ужаси го обземат.
Il extrait le dard de son corps avec le fer brillant qui lui a percé le foie; c'en est fait: il est sous les terreurs de la mort.
26 Всякаква тъмнина е запазена за съкровищата му; Огън нераздухван от човек ще го пояде; На тия, които останат в шатъра му, зле ще им бъде.
Toutes les misères lui sont réservées en échange de ce qu'il a mis en réserve; un feu qu'on n'a pas à souffler, le dévore, et consume ce qui resterait dans sa tente.
27 Небето ще открие беззаконието му, И земята ще се повдигне против него.
Le ciel dévoile son crime, et la terre s'élève contre lui.
28 Богатството на дома му ще изчезне, В деня на Божия гняв ще се разпилее.
Tout le revenu de sa maison s'en va, s'écoulant au jour de Sa colère.
29 Това е от Бога делът на нечестивия, И определеното му от Бога наследство.
Telle est la part que Dieu donne à l'impie, et le lot que le Seigneur lui décerne.
