Йов 20
1 Тогава нааматецът Софар в отговор рече:
Silloin Zophar Naemasta vastasi ja sanoi:
2 Понеже ме карат мислите ми да отговоря, Затова бързам.
Minun ajatakseni vaativat siis minua vastaamaan, ja en minä taida itsiäni pidättää.
3 Чух укорително изобличение против мене; И духът на разума ме кара да отговоря.
Minä tahdon kuulla, jos joku minua nuhtelee ja laittaa; sillä minun ymmärrykseni benki vastaa minun puolestani.
4 Не знаеш ли това от старо време, От когато е поставен човек на земята,
Etkös tiedä sen aina niin käyneen siitä ajasta kuin ibminen on pantu maan päälle,
5 Че тържеството на нечестивите е кратковременно, И радостта на безбожния е минутна?
Että jumalattomien kerskaus ei ulotu kauvas; ulkokullattuin ilo on silmänräpäykseksi.
6 Макар величието му да се издигне до небето, И главата му да стигне до облаците.
Jos hänen korkeutensa ulottuis taivaasen, ja hänen päänsä sattuis pilviin;
7 Пак той ще се изрине за винаги, както нечистотиите му; Ония, които са го гледали, ще кажат, Где е той?
Niin pitää hänen viimein katooman niinkuin loka, niin että ne jotka hänen ovat näneet, sanovat: kussa hän on?
8 Като сън ще отлети и няма да се намери, И като нощно видение ще изчезне.
Niinkuin uni katoo, niin ei pidä häntä löydettämän, ja niinkuin yönäkö pitää hänen raukeaman.
9 Окото, което го е гледало, не ще го гледа вече; И мястото му няма да го види вече.
Se silmä, joka hänen nähnyt on, ei pidä häntä enää näkemän, ja hänen paikkansa ei pidä häntä enää näkemän.
10 Чадата му ще потърсят благоволението на сиромасите; И ръцете му ще повърнат имота им.
Hänen lapsensa pitää kerjääjiä palveleman, ja hänen kätensä pitää jälleen hänelle antaman, mitä hän ryövännyt on.
11 Костите му са пълни със съгрешенията на младостта му; И те ще лежат с него в пръстта.
Hänen luunsa pitää maksaman hänen salaiset syntinsä, ja pitää makaaman maassa hänen kanssansa.
12 Ако и да е сладко злото в устата му, Та го крие под езика си.
Ehkä vielä pahuus maistais makiasti hänen suussansa, kuitenkin pitää hänen sen kätkemän kielensä päälle.
13 Ако и да го жали и не го оставя, Но все още го държи вътре в устата си,
Hän säästää, ja ei hylkää sitä, vaan pitää sen suussansa.
14 Пак храната му ще се измени в червата му, На жлъчка аспидна ще се обърне във вътрешностите му.
Hänen ruokansa pitää muuttuman hänen vatsassansa, kärmeen sapeksi hänen sisälmyksissänsä.
15 Погълнал е богатство, но ще го повърне; Бог ще го изтръгне из корема му.
Sen tavaran jonka hän niellyt on, pitää hänen ylös oksentaman; ja Jumala ajaa ne ulos hänen vatsastansa.
16 Отрова аспидна ще суче; Език ехиднин ще го умъртви.
Hänen pitää imemän kärmeen myrkkyä, ja kyykärmeen kieli on hänen tappava.
17 Няма вече да гледа потоците, Реките, които текат с мед и масло.
Ei hänen pidä näkemän ojia ja virtoja, joista hunaja ja voi vuotavat.
18 Това, за което се трудим, ще го възвърне, И няма да се наслаждава на него; Съразмерно с имота, който е придобил, Той няма да се радва,
Hän tekee työtä, ja ei saa nautita, ja hänen kalunsa pitää toisen saaman, niin ettei hänellä pidä niistä iloa oleman.
19 Защото е угнетил сиромасите и ги е оставил; Заграбил е къща, която не бе построил.
Sillä hän on polkenut ja hyljännyt köyhän, hän on repinyt itsellensä huoneita, joita ei hän ole rakentanut.
20 Понеже не е знаел насита на лакомството си, Няма да запази нищо от това, което му е най-мило;
Sillä hänen vatsansa ei ole taitanut täyteen tulla, ja hänen kalliit kalunsa ei taida häntä pelastaa.
21 Понеже не остана нищо, което не изпояде, Затова благоденствието му няма да трае.
Hänen ruastansa ei pidä mitään jäämän; sentähden ei pidä hänen hyvät päivänsä pysyväiset oleman.
22 Когато е в пълно изобилие, ще го сполети оскъдност; Ръката на всеки окаяник ще го нападне.
Ehkä hänellä olis yltäkyllä, niin pitää hänellä kuitenkin ahdistus oleman: kaikki käden vaiva pitää hänen päällensä tuleman.
23 Когато се кани да напълни корема си, Бог ще хвърли върху него яростния Си гняв, И ще го навали върху него, когато още яде.
Hänen vatsansa pitää vihdoin täyteen tuleman, ja hänen pitää lähettämän vihansa hirmuisuuden hänen päällensä: hän antaa sataa sotansa hänen päällensä.
24 Когато бяга от желязното оръжие, Стрелата на медния лък ще го прониже.
Hänen pitää pakeneman rautaisia sota-aseita, ja vaskijoutsen pitää hänen lävitsensä käymän.
25 Той я изтръгва, и тя излиза из тялото му, Да! лъскавият й връх излиза из жлъчката му; Ужаси го обземат.
Avoin miekka pitää käymän hänen lävitsensä, ja miekan välkkynä, joka hänelle pitää karvas oleman, pitää pelvolla hänen päällensä tuleman.
26 Всякаква тъмнина е запазена за съкровищата му; Огън нераздухван от човек ще го пояде; На тия, които останат в шатъра му, зле ще им бъде.
Koko pimeys on hänelle kätketty tavaraksi; tuli pitää hänen kuluttaman, joka ei puhallettu ole, ja sille, joka jää hänen majaansa, pitää pahoin käymän.
27 Небето ще открие беззаконието му, И земята ще се повдигне против него.
Taivaan pitää ilmoittaman hänen pahuutensa, ja maan pitää asettaman itsensä häntä vastaan.
28 Богатството на дома му ще изчезне, В деня на Божия гняв ще се разпилее.
Hänen huoneensa hedelmä pitää vietämän pois, ja hajoitettaman hänen vihansa päivänä.
29 Това е от Бога делът на нечестивия, И определеното му от Бога наследство.
Tämä on jumalattoman ihmisen osa Jumalalta, ja hänen puheensa perintö Jumalalta.
