Йов 20
1 Тогава нааматецът Софар в отговор рече:
Then answered Zophar the Na'amathite, and said,
2 Понеже ме карат мислите ми да отговоря, Затова бързам.
Even therefore do my inmost thoughts give me an answer, and for this reason do I feel a strong excitement within me.
3 Чух укорително изобличение против мене; И духът на разума ме кара да отговоря.
Reproof which casteth shame on me must I hear; yet out of my understanding will the spirit give me an answer.
4 Не знаеш ли това от старо време, От когато е поставен човек на земята,
Dost thou know this? from the very beginning of things, from the very time when man was placed upon earth it was,
5 Че тържеството на нечестивите е кратковременно, И радостта на безбожния е минутна?
That the triumphal shouting of the wicked is ever of but a recent date, and the joy of the hypocrite endureth only for a moment.
6 Макар величието му да се издигне до небето, И главата му да стигне до облаците.
Though his exaltation should mount up to the heavens, and his head should reach unto the clouds;
7 Пак той ще се изрине за винаги, както нечистотиите му; Ония, които са го гледали, ще кажат, Где е той?
Yet when he but turneth round will he vanish for ever; those who have seen him will say, Where is he?
8 Като сън ще отлети и няма да се намери, И като нощно видение ще изчезне.
Like a dream will he fly away, and men will find him no more; yea, he will be chased away like a vision of the night.
9 Окото, което го е гледало, не ще го гледа вече; И мястото му няма да го види вече.
If an eye have surveyed him, it will not do so again, and it will not behold him any more in his place.
10 Чадата му ще потърсят благоволението на сиромасите; И ръцете му ще повърнат имота им.
His children will suffer oppression from the indigent, and his hands will have to restore his [ill-gotten] wealth.
11 Костите му са пълни със съгрешенията на младостта му; И те ще лежат с него в пръстта.
[Now] his bones are full of his youthful vigor; but it will [suddenly] lie down with him in the dust.
12 Ако и да е сладко злото в устата му, Та го крие под езика си.
If the evil be sweet in his mouth, he will conceal it under his tongue;
13 Ако и да го жали и не го оставя, Но все още го държи вътре в устата си,
He will cherish it, and not forsake it; and hold it back within his palate;
14 Пак храната му ще се измени в червата му, На жлъчка аспидна ще се обърне във вътрешностите му.
His food is thus changed within his bowels, and becometh the venom of asps within him.
15 Погълнал е богатство, но ще го повърне; Бог ще го изтръгне из корема му.
The wealth which he hath swallowed, will he have to vomit up again; God will drive it out of his belly.
16 Отрова аспидна ще суче; Език ехиднин ще го умъртви.
The poison of asps will he have to suck; the viper's tongue will slay him.
17 Няма вече да гледа потоците, Реките, които текат с мед и масло.
He shall not look with pleasure on streams, on flowing brooks of honey and cream.
18 Това, за което се трудим, ще го възвърне, И няма да се наслаждава на него; Съразмерно с имота, който е придобил, Той няма да се радва,
He restoreth what he hath labored for, and will not swallow it down; however much he may have obtained by toil, he will not have any joy of it.
19 Защото е угнетил сиромасите и ги е оставил; Заграбил е къща, която не бе построил.
Because he oppressed and forsook the indigent; because he took violently away a house, shall he not rebuild it;
20 Понеже не е знаел насита на лакомството си, Няма да запази нищо от това, което му е най-мило;
Because he knew not quietness in his bosom, shall he not escape through what is the most precious to him.
21 Понеже не остана нищо, което не изпояде, Затова благоденствието му няма да трае.
Nothing was spared from his craving to eat: therefore shall his wealth not prosper.
22 Когато е в пълно изобилие, ще го сполети оскъдност; Ръката на всеки окаяник ще го нападне.
In the fulness of his abundance will distress assail him: every hand of [those he] troubled will come against him.
23 Когато се кани да напълни корема си, Бог ще хвърли върху него яростния Си гняв, И ще го навали върху него, когато още яде.
In order to fill his belly, [God] will send out against him the fury of his wrath, and will rain it upon him for his eating.
24 Когато бяга от желязното оръжие, Стрелата на медния лък ще го прониже.
If he flee from the iron weapon, the brazen bow will strike him through.
25 Той я изтръгва, и тя излиза из тялото му, Да! лъскавият й връх излиза из жлъчката му; Ужаси го обземат.
He draweth it, and it cometh out of the body; yea, out of his gall the glittering [arrow] cometh forth: over him come the terrors [of death].
26 Всякаква тъмнина е запазена за съкровищата му; Огън нераздухван от човек ще го пояде; На тия, които останат в шатъра му, зле ще им бъде.
Entire darkness is laid by for his treasures: a fire not urged by blowing will consume him; it will destroy any one that is left in his tent.
27 Небето ще открие беззаконието му, И земята ще се повдигне против него.
The heavens will lay open his iniquity; and the earth will raise herself up against him.
28 Богатството на дома му ще изчезне, В деня на Божия гняв ще се разпилее.
The product of his house will be banished, flowing away on the day of his wrath.
29 Това е от Бога делът на нечестивия, И определеното му от Бога наследство.
This is the portion of a wicked man from God, and his decreed heritage from God.
