Йов 20
1 Тогава нааматецът Софар в отговор рече:
Odpovídaje pak Zofar Naamatský, řekl:
2 Понеже ме карат мислите ми да отговоря, Затова бързам.
Z příčiny té myšlení má k odpovídání tobě nutí mne, a to abych rychle učinil,
3 Чух укорително изобличение против мене; И духът на разума ме кара да отговоря.
Že kárání k zahanbení svému slyším, pročež duch můj osvícený nutí mne, aťbych odpovídal.
4 Не знаеш ли това от старо време, От когато е поставен човек на земята,
Zdaž nevíš o tom, že od věků, a jakž postavil Bůh člověka na zemi,
5 Че тържеството на нечестивите е кратковременно, И радостта на безбожния е минутна?
Plésání bezbožných krátké jest, a veselí pokrytce jen na chvílku?
6 Макар величието му да се издигне до небето, И главата му да стигне до облаците.
Byť pak vstoupila až k nebi pýcha jeho, a hlava jeho oblaku by se dotkla,
7 Пак той ще се изрине за винаги, както нечистотиите му; Ония, които са го гледали, ще кажат, Где е той?
Však jako lejno jeho na věky zahyne. Ti, kteříž jej vídali, řeknou: Kam se poděl?
8 Като сън ще отлети и няма да се намери, И като нощно видение ще изчезне.
Jako sen pomine, aniž ho naleznou; nebo uteče jako vidění noční.
9 Окото, което го е гледало, не ще го гледа вече; И мястото му няма да го види вече.
Oko, kteréž ho vídalo, již ho nikdy neuzří, aniž více patřiti bude na něj místo jeho.
10 Чадата му ще потърсят благоволението на сиромасите; И ръцете му ще повърнат имота им.
Synové jeho budou přízně u nuzných hledati, a ruce jeho musejí zase vraceti loupež svou.
11 Костите му са пълни със съгрешенията на младостта му; И те ще лежат с него в пръстта.
Kosti jeho naplněny jsou hříchy mladosti jeho, a s ním v prachu lehnou.
12 Ако и да е сладко злото в устата му, Та го крие под езика си.
A ačkoli zlost sladne v ústech jeho, a chová ji pod jazykem svým;
13 Ако и да го жали и не го оставя, Но все още го държи вътре в устата си,
Kochá se v ní, a nepouští jí, ale zdržuje ji u prostřed dásní svých:
14 Пак храната му ще се измени в червата му, На жлъчка аспидна ще се обърне във вътрешностите му.
Však pokrm ten ve střevách jeho promění se; bude jako žluč hadů nejlítějších u vnitřnostech jeho.
15 Погълнал е богатство, но ще го повърне; Бог ще го изтръгне из корема му.
Zboží nahltané vyvrátí, z břicha jeho Bůh silný je vyžene.
16 Отрова аспидна ще суче; Език ехиднин ще го умъртви.
Jed hadů lítých ssáti bude, zabije ho jazyk ještěrčí.
17 Няма вече да гледа потоците, Реките, които текат с мед и масло.
Neuzří pramenů potoků a řek medu a másla.
18 Това, за което се трудим, ще го възвърне, И няма да се наслаждава на него; Съразмерно с имота, който е придобил, Той няма да се радва,
Navrátí úsilé cizí, a nezažive ho, vedlé nátisku svého rozličného; nebude na ně vesel.
19 Защото е угнетил сиромасите и ги е оставил; Заграбил е къща, която не бе построил.
Nebo utiskal a opouštěl nuzné, dům zloupil a nestavěl ho.
20 Понеже не е знаел насита на лакомството си, Няма да запази нищо от това, което му е най-мило;
Pročež nesezná nic pokojného v životě svém, aniž které nejrozkošnější své věci bude moci zachovati.
21 Понеже не остана нищо, което не изпояде, Затова благоденствието му няма да трае.
Nic mu nepozůstane z pokrmu jeho, tak že nebude míti, čím by se troštoval.
22 Когато е в пълно изобилие, ще го сполети оскъдност; Ръката на всеки окаяник ще го нападне.
Byť pak i dovršena byla hojnost jeho, ssoužení míti bude; každá ruka trapiče oboří se na něj.
23 Когато се кани да напълни корема си, Бог ще хвърли върху него яростния Си гняв, И ще го навали върху него, когато още яде.
By měl čím naplniti břicho své, dopustí na něj Bůh prchlivost hněvu svého, kterouž na něj dštíti bude i na pokrm jeho.
24 Когато бяга от желязното оръжие, Стрелата на медния лък ще го прониже.
Když utíkati bude před zbrojí železnou, prostřelí ho lučiště ocelivé.
25 Той я изтръгва, и тя излиза из тялото му, Да! лъскавият й връх излиза из жлъчката му; Ужаси го обземат.
Střela vyňata bude z toulu a vystřelena, nadto meč pronikne žluč jeho; a když odcházeti bude, přikvačí jej hrůzy.
26 Всякаква тъмнина е запазена за съкровищата му; Огън нераздухван от човек ще го пояде; На тия, които останат в шатъра му, зле ще им бъде.
Všeliká neštěstí jsou polečena v skrýších jeho, zžíře jej oheň nerozdmýchaný, zle se povede i pozůstalému v stanu jeho.
27 Небето ще открие беззаконието му, И земята ще се повдигне против него.
Odkryjí nebesa nepravost jeho, a země povstane proti němu.
28 Богатството на дома му ще изчезне, В деня на Божия гняв ще се разпилее.
Rozptýlena bude úroda domu jeho, rozplyne se v den hněvu jeho.
29 Това е от Бога делът на нечестивия, И определеното му от Бога наследство.
Tenť jest podíl člověka bezbožného od Boha, to, pravím, dědictví vyrčené jemu od Boha silného.
