Йов 20
1 Тогава нааматецът Софар в отговор рече:
Te phoeiah Naamathi Zophar loh a doo tih,
2 Понеже ме карат мислите ми да отговоря, Затова бързам.
“Te dongah ka pomnah kai n'thuung tih kamah khuiah ka tawn uh coeng dongah ni.
3 Чух укорително изобличение против мене; И духът на разума ме кара да отговоря.
Ka thuituennah he mingthae la ka yaak dongah ka yakmingnah dongah mueihla loh kai n'doo.
4 Не знаеш ли това от старо време, От когато е поставен човек на земята,
Suen lamloh diklai dongah hlang a khueh parhi te na ming a?
5 Че тържеството на нечестивите е кратковременно, И радостта на безбожния е минутна?
Halang kah omngaih laa tah yoei tih lailak kah kohoenah khaw mikhaptok hil mai ni.
6 Макар величието му да се издигне до небето, И главата му да стигне до облаците.
A thinlennah te vaan duela cet tih a lu loh khomai duela puet cakhaw,
7 Пак той ще се изрине за винаги, както нечистотиите му; Ония, които са го гледали, ще кажат, Где е той?
a aek bangla a yoeyah la milh vetih anih aka hmu rhoek loh, “Anih ta?” a ti uh ni.
8 Като сън ще отлети и няма да се намери, И като нощно видение ще изчезне.
Mang bangla a ding phoeiah tah anih te hmu uh pawh. Khoyin kah olphong bangla khum hmata.
9 Окото, което го е гледало, не ще го гледа вече; И мястото му няма да го види вече.
A mik loh a hmuh khaw rhaep mahpawh. Anih te amah hmuen ah mae voel mahpawh.
10 Чадата му ще потърсят благоволението на сиромасите; И ръцете му ще повърнат имота им.
A ca rhoek loh tattloel rhoek te a moeithen uh tih a kut loh a thahuem te a mael uh.
11 Костите му са пълни със съгрешенията на младостта му; И те ще лежат с него в пръстта.
A rhuh tah a cacawn rhoek bangla hah uh dae a cacawn rhoek khaw amah neh laipi dongah ni a. yalh eh.
12 Ако и да е сладко злото в устата му, Та го крие под езика си.
A ka dongah tui mai cakhaw boethae te a lai hmui ah a thuh.
13 Ако и да го жали и не го оставя, Но все още го държи вътре в устата си,
Te te a hnaih tih a toeng pawt dongah a ka khui la a ma-uem.
14 Пак храната му ще се измени в червата му, На жлъчка аспидна ще се обърне във вътрешностите му.
A bung khuikah a buh te a khui ah minta sue la poeh ni.
15 Погълнал е богатство, но ще го повърне; Бог ще го изтръгне из корема му.
Khuehtawn a dolh vaengah a bung khui lamloh lok vetih anih te Pathen loh a talh ni.
16 Отрова аспидна ще суче; Език ехиднин ще го умъртви.
Minta sue loh a khut vetih rhulthae lai loh amah a ngawn ni.
17 Няма вече да гледа потоците, Реките, които текат с мед и масло.
Soklong, tuiva neh khorha kah khoitui neh suknaeng te hmuh mahpawh.
18 Това, за което се трудим, ще го възвърне, И няма да се наслаждава на него; Съразмерно с имота, който е придобил, Той няма да се радва,
Thatloh phu te a thuung akhaw a hnothung kah thadueng bangla a dolh pawt dongah yoka pawh.
19 Защото е угнетил сиромасите и ги е оставил; Заграбил е къща, която не бе построил.
tattloel te a neet phoeiah amah loh a sak mueh im te a hnoo sak tih a rawth pah.
20 Понеже не е знаел насита на лакомството си, Няма да запази нищо от това, което му е най-мило;
A bungko lamkah thayoeituipan te ming pawt tih a nai nen khaw loeih pawh.
21 Понеже не остана нищо, което не изпояде, Затова благоденствието му няма да трае.
A caak ham caknoi om pawh. Te dongah a thennah poem hae mahpawh.
22 Когато е в пълно изобилие, ще го сполети оскъдност; Ръката на всеки окаяник ще го нападне.
A khuehtawn neh a hah vaengah anih te a daengdaeh vetih thakthaekung kah kut boeih te anih soah thoeng ni.
23 Когато се кани да напълни корема си, Бог ще хвърли върху него яростния Си гняв, И ще го навали върху него, когато още яде.
Anih bung hah sak ham a taengah amah kah thintoek thinsa a tueih pah vetih a buhcak te anih soah a tlan sak.
24 Когато бяга от желязното оръжие, Стрелата на медния лък ще го прониже.
Thicung lungpok haica lamloh yong dae anih te rhohum lii loh a kah.
25 Той я изтръгва, и тя излиза из тялото му, Да! лъскавият й връх излиза из жлъчката му; Ужаси го обземат.
A yueh vaengah a pumpu lamloh a pawlh pah. Te vaengah a hmuet khui lamkah mueirhih te amah soah rhaek la a caeh pah ni.
26 Всякаква тъмнина е запазена за съкровищата му; Огън нераздухван от човек ще го пояде; На тия, които останат в шатъра му, зле ще им бъде.
Hmaisuep cungkuem te khoem hamla a tung. A hmuh mueh hmai loh anih te a hlawp vetih a dap kah rhaengnaeng khaw a talh pah ni.
27 Небето ще открие беззаконието му, И земята ще се повдигне против него.
Anih kathaesainah te vaan loh a hliphen uh vetih diklai loh amah taengah a tai pah ni.
28 Богатството на дома му ще изчезне, В деня на Божия гняв ще се разпилее.
A thintoeknah hnin ah tah a im kah cangpai khaw a poelyoe pah vetih a hawk pah ni.
29 Това е от Бога делът на нечестивия, И определеното му от Бога наследство.
Halang hlang loh tebang khoyo te Pathen taeng lamkah a dang tih Pathen loh a ol rho la a khueh pah,” a ti.
