Йов 2
1 И пак един ден, като дойдоха Божиите синове, за да се представят пред Господа, между тях дойде и Сатана да се представи пред Господа.
Yǝnǝ bir küni, Hudaning oƣulliri Pǝrwǝrdigarning ⱨuzuriƣa ⱨazir boluxⱪa kǝldi. Xǝytanmu ularning arisiƣa kiriwaldi.
2 И Господ рече на Сатана: От где идеш? А Сатана в отговор на Господа рече: От обикаляне земята и от ходене насам натам по нея.
Pǝrwǝrdigar Xǝytandin: — Nǝdin kǝlding? — dǝp soridi. Xǝytan Pǝrwǝrdigarƣa jawabǝn: — Yǝr yüzini kezip paylap, uyaⱪ-buyaⱪlarni aylinip qɵrgilǝp kǝldim, — dedi.
3 После Господ рече на Сатана: Обърнал ли си внимание на слугата Ми Иов, че няма подобен нему на земята, човек непорочен и правдив, който се бои от Бога и се отдалечава от злото. И още държи правдивостта си, при все че ти Ме подбуди против него да го погубя без причина.
Pǝrwǝrdigar uningƣa: — Mening ⱪulum Ayupⱪa diⱪⱪǝt ⱪilƣansǝn? Yǝr yüzidǝ uningdǝk mukǝmmǝl, durus, Hudadin ⱪorⱪidiƣan ⱨǝm yamanliⱪtin yiraⱪ turidiƣan adǝm yoⱪ. Mǝyli sǝn Meni uni bikardin-bikar yutuwetixkǝ dǝwǝt ⱪilƣan bolsangmu, u yǝnila sadaⱪǝtlikidǝ qing turuwatidu, — dedi.
4 А Сатана в отговор на Господа рече: Кожа за кожа, да! все що има човек ще го даде за живота си.
Xǝytan Pǝrwǝrdigarƣa jawabǝn: — Ⱨǝr adǝm ɵz jenini dǝp terisini berixkimu razi bolidu, ⱨǝtta ⱨǝmmǝ nemisinimu berixkǝ tǝyyardur;
5 Но простри ръката Си сега та се допри до костите му и до месата му, и той ще Те похули в лице.
Biraⱪ Sǝn ⱨazir ⱪolungni sozup uning sɵngǝk-ǝtlirigǝ tǝgsǝng, u Sǝndin yüz ɵrüp tillimisa [Xǝytan bolmay ketǝy]! — dedi.
6 И Господ рече на Сатана: Ето, той е в ръката ти; само живота му опази.
Pǝrwǝrdigar Xǝytanƣa: — Mana, u ⱨazir sening ⱪolungda turuwatidu! Biraⱪ uning jeniƣa tǝgmǝ! — dedi.
7 Тогава Сатана излезе от присъствието на Господа та порази Иов с лоши цирки от стъпалата на нозете му до темето му.
Xundaⱪ ⱪilip Xǝytan Pǝrwǝrdigarning ⱨuzuridin qiⱪip, Ayupning bǝdinini tapinidin bexiƣiqǝ intayin azabliⱪ ⱨürrǝk-ⱨürrǝk yarilar bilǝn toxⱪuziwǝtti.
8 И той си взе черепка, за да се чеше с нея, и седеше в пепел.
Ayup bolsa bǝdinini tatilax-ƣirdax üqün bir sapal parqisini ⱪoliƣa elip, küllükkǝ kirip olturdi.
9 Тогава жена му рече: Още ли държиш правдивостта си? Похули Бога и умри.
Ayali uningƣa: — Əjǝba sǝn tehiqǝ ɵz sadaⱪǝtlikingdǝ qing turuwatamsǝn? Hudani ⱪarƣa, ɵlüpla tügǝx! — dedi.
10 А той й каза: Ти говориш както говори една от безумните жени. Що! доброто ли да приемаме от Бога, и да не приемаме и злото? Във всичко това Иов не съгреши с устните си.
Lekin Ayup uningƣa: — Sǝn ⱨamaⱪǝt ayallardǝk gǝp ⱪiliwatisǝn. Biz Hudaning yahxiliⱪini ⱪobul ⱪilƣanikǝnmiz, ǝjǝba uningdin kǝlgǝn külpǝtnimu ⱪobul ⱪiliximiz kerǝk ǝmǝsmu? — dedi. Ixlarda Ayup eƣizda ⱨeqⱪandaⱪ gunaⱨ ɵtküzmidi.
11 А тримата приятели на Иова, като чуха за всичкото това зло, което го сполетяло, дойдоха всеки от мястото си, - теманецът Елифаз, шуахецът Валдад, наамецът Софар; защото се бяха съгласили да дойдат заедно да го съжалят и да го утешат.
Ayupning dostliridin üqǝylǝn uningƣa qüxkǝn külpǝttin hǝwǝrdar boldi. Ular, yǝni Temanliⱪ Elifaz, Xuhaliⱪ Bildad wǝ Naamatliⱪ Zofar degǝn kixilǝr bolup, ɵz yurtliridin qiⱪip, Ayupⱪa ⱨesdaxliⱪ bildürüx ⱨǝm tǝsǝlli berix üqün uning yeniƣa berixⱪa billǝ kelixkǝnidi.
12 И като подигнаха очи от далеч и го не познаха, плакаха с висок глас; и всеки раздра дрехата си, и сипаха пръст на главите си като я хвърляха към небето.
Ular kelip yiraⱪtinla uningƣa ⱪariwidi, uni toniyalmay ⱪaldi-dǝ, awazlirini kɵtürüp yiƣlap taxlidi. Ⱨǝrbiri ɵz tonlirini yirtiwetip, topa-qanglarni asmanƣa etip ɵz baxliriƣa qeqixti.
13 И седяха при него на земята седем дни и нощи; и никой не му проговори дума, защото виждаха, че скръбта му беше много голяма.
Ular uning bilǝn billǝ daⱪ yǝrdǝ yǝttǝ keqǝ-kündüz olturdi, uningƣa ⱨeqkim gǝp ⱪilmidi; qünki ular uning dǝrd-ǝlimining intayin azabliⱪ ikǝnlikini kɵrüp yǝtkǝnidi.
