Йов 2
1 И пак един ден, като дойдоха Божиите синове, за да се представят пред Господа, между тях дойде и Сатана да се представи пред Господа.
And it was the day and they came [the] sons of God to present themselves on Yahweh and he came also the adversary in midst of them to present himself on Yahweh.
2 И Господ рече на Сатана: От где идеш? А Сатана в отговор на Господа рече: От обикаляне земята и от ходене насам натам по нея.
And he said Yahweh to the adversary where? from this are you coming and he answered the adversary Yahweh and he said from roving about on the earth and from going about on it.
3 После Господ рече на Сатана: Обърнал ли си внимание на слугата Ми Иов, че няма подобен нему на земята, човек непорочен и правдив, който се бои от Бога и се отдалечава от злото. И още държи правдивостта си, при все че ти Ме подбуди против него да го погубя без причина.
And he said Yahweh to the adversary ¿ have you set heart your to servant my Job for there not [is] like him on the earth a man blameless and upright fearing God and [who] turns aside from evil and still he [is] keeping hold on integrity his and you incited me against him to ruin him without cause.
4 А Сатана в отговор на Господа рече: Кожа за кожа, да! все що има човек ще го даде за живота си.
And he answered the adversary Yahweh and he said skin for skin and all that [belongs] to the man he will give for life his.
5 Но простри ръката Си сега та се допри до костите му и до месата му, и той ще Те похули в лице.
But stretch out please hand your and touch bone his and flesh his if not to face your he will bless you.
6 И Господ рече на Сатана: Ето, той е в ръката ти; само живота му опази.
And he said Yahweh to the adversary there he [is] in hand your surely life his preserve.
7 Тогава Сатана излезе от присъствието на Господа та порази Иов с лоши цирки от стъпалата на нозете му до темето му.
And he went out the adversary from with [the] presence of Yahweh and he struck Job with boil[s] bad from [the] sole of foot his (and to *Q(K)*) scalp his.
8 И той си взе черепка, за да се чеше с нея, и седеше в пепел.
And he took for himself a potsherd to scrape himself with it and he [was] sitting in [the] midst the ash[es].
9 Тогава жена му рече: Още ли държиш правдивостта си? Похули Бога и умри.
And she said to him wife his [are] still? you keeping hold on integrity your bless God and die.
10 А той й каза: Ти говориш както говори една от безумните жени. Що! доброто ли да приемаме от Бога, и да не приемаме и злото? Във всичко това Иов не съгреши с устните си.
And he said to her as speaks one of the foolish women you are speaking also the good will we accept? from with God and the evil not will we accept? in all this not he sinned Job with lips his.
11 А тримата приятели на Иова, като чуха за всичкото това зло, което го сполетяло, дойдоха всеки от мястото си, - теманецът Елифаз, шуахецът Валдад, наамецът Софар; защото се бяха съгласили да дойдат заедно да го съжалят и да го утешат.
And they heard [the] three - [the] friends of Job all the evil this that it had come on him and they came each one from own place his Eliphaz the Temanite and Bildad the Shuhite and Zophar the Naamathite and they met by appointment together to come to show sympathy to him and to comfort him.
12 И като подигнаха очи от далеч и го не познаха, плакаха с висок глас; и всеки раздра дрехата си, и сипаха пръст на главите си като я хвърляха към небето.
And they lifted up eyes their from a distance and not they recognized him and they lifted up voice their and they wept and they tore each one robe his and they sprinkled dust on heads their the heavens towards.
13 И седяха при него на земята седем дни и нощи; и никой не му проговори дума, защото виждаха, че скръбта му беше много голяма.
And they sat with him to the ground seven days and seven nights and not [anyone was] speaking to him a word for they saw that it was great the pain exceedingly.
