Йов 2
1 И пак един ден, като дойдоха Божиите синове, за да се представят пред Господа, между тях дойде и Сатана да се представи пред Господа.
Again there was a day when the sons of God came to present themselves before Jehovah; and Satan came also among them to present himself before Jehovah.
2 И Господ рече на Сатана: От где идеш? А Сатана в отговор на Господа рече: От обикаляне земята и от ходене насам натам по нея.
And Jehovah said to Satan, Whence comest thou? And Satan answered Jehovah, and said, From wandering over the earth, and walking up and down in it.
3 После Господ рече на Сатана: Обърнал ли си внимание на слугата Ми Иов, че няма подобен нему на земята, човек непорочен и правдив, който се бои от Бога и се отдалечава от злото. И още държи правдивостта си, при все че ти Ме подбуди против него да го погубя без причина.
Then said Jehovah to Satan, Hast thou observed my servant Job, that there is none like him upon the earth, an upright and good man, fearing God and departing from evil? And still he holdeth fast his integrity, although thou didst excite me against him to destroy him without a cause.
4 А Сатана в отговор на Господа рече: Кожа за кожа, да! все що има човек ще го даде за живота си.
And Satan answered Jehovah, and said, Skin for skin, yea, all that a man hath will he give for his life.
5 Но простри ръката Си сега та се допри до костите му и до месата му, и той ще Те похули в лице.
But put forth now thy hand, and touch his bone and his flesh, and to thy face will he renounce thee.
6 И Господ рече на Сатана: Ето, той е в ръката ти; само живота му опази.
And Jehovah said to Satan, Behold, he is in thy hand; but spare his life.
7 Тогава Сатана излезе от присъствието на Господа та порази Иов с лоши цирки от стъпалата на нозете му до темето му.
Then Satan went forth from the presence of Jehovah, and smote Job with sore boils from the sole of his foot to his crown.
8 И той си взе черепка, за да се чеше с нея, и седеше в пепел.
And he took a potsherd to scrape himself withal, and sat down among the ashes.
9 Тогава жена му рече: Още ли държиш правдивостта си? Похули Бога и умри.
Then said his wife to him, Dost thou still retain thine integrity? Renounce God, and die.
10 А той й каза: Ти говориш както говори една от безумните жени. Що! доброто ли да приемаме от Бога, и да не приемаме и злото? Във всичко това Иов не съгреши с устните си.
But he said to her, Thou talkest like one of the foolish women. What! shall we receive good at the hand of God, and shall we not receive evil? In all this, Job sinned not with his lips.
11 А тримата приятели на Иова, като чуха за всичкото това зло, което го сполетяло, дойдоха всеки от мястото си, - теманецът Елифаз, шуахецът Валдад, наамецът Софар; защото се бяха съгласили да дойдат заедно да го съжалят и да го утешат.
Now three friends of Job heard of all this evil that had come upon him, and came each one from his home; Eliphaz the Temanite, and Bildad the Shuhite, and Zophar the Naamathite; for they had agreed to come to mourn with him, and to comfort him.
12 И като подигнаха очи от далеч и го не познаха, плакаха с висок глас; и всеки раздра дрехата си, и сипаха пръст на главите си като я хвърляха към небето.
And they lifted up their eyes at a distance, and knew him not; then they raised their voices and wept, and rent each one his mantle, and sprinkled dust upon their heads toward heaven.
13 И седяха при него на земята седем дни и нощи; и никой не му проговори дума, защото виждаха, че скръбта му беше много голяма.
And they sat down with him upon the ground seven days and seven nights, and none spake a word to him; for they saw that his grief was very great.
