Йов 2
1 И пак един ден, като дойдоха Божиите синове, за да се представят пред Господа, между тях дойде и Сатана да се представи пред Господа.
又有一天，天主的眾子都前來侍立在上主面前，撒殫也夾在他們當中，侍立在上主面前。
2 И Господ рече на Сатана: От где идеш? А Сатана в отговор на Господа рече: От обикаляне земята и от ходене насам натам по нея.
上主向撒殫說：「你從那裏來﹖」撒殫回答上主說：「我走遍了世界，周遊了各地回來。」
3 После Господ рече на Сатана: Обърнал ли си внимание на слугата Ми Иов, че няма подобен нему на земята, човек непорочен и правдив, който се бои от Бога и се отдалечава от злото. И още държи правдивостта си, при все че ти Ме подбуди против него да го погубя без причина.
上主對撒殫說：「你曾留心注意到我的僕人約伯嗎﹖世上沒有一個像他那樣十全十美，生性正直，敬畏天主，遠避邪惡的人。你雖然激動我加害他，無端叫他傾家蕩產，但他依然保持自己的完善。」
4 А Сатана в отговор на Господа рече: Кожа за кожа, да! все що има човек ще го даде за живота си.
撒殫回答上主說：「那只不過是以皮換皮罷了! 人都肯捨棄所有，去保全自己的性命。
5 Но простри ръката Си сега та се допри до костите му и до месата му, и той ще Те похули в лице.
但是，你若伸手打擊他的骨和肉，他必定當面詛咒你。」
6 И Господ рече на Сатана: Ето, той е в ръката ти; само живота му опази.
上主向撒殫說：「看，任你處置他，但要保留他的性命。」
7 Тогава Сатана излезе от присъствието на Господа та порази Иов с лоши цирки от стъпалата на нозете му до темето му.
撒殫從上主那裏出來，就使約伯從足踵到頭頂都長了毒瘡。
8 И той си взе черепка, за да се чеше с нея, и седеше в пепел.
約伯坐在灰土堆中，用瓦片刮身。
9 Тогава жена му рече: Още ли държиш правдивостта си? Похули Бога и умри.
他的妻子向他說：「你還保持你的完善嗎﹖你倒不如詛咒天主，死了算了! 」
10 А той й каза: Ти говориш както говори една от безумните жени. Що! доброто ли да приемаме от Бога, и да не приемаме и злото? Във всичко това Иов не съгреши с устните си.
約伯向她說：「你說話，真像一個糊塗女人! 難道我們只由天主那裏接受恩惠，而不接受災禍嗎﹖」就這一切事而論，約伯沒有犯失言的過錯。
11 А тримата приятели на Иова, като чуха за всичкото това зло, което го сполетяло, дойдоха всеки от мястото си, - теманецът Елифаз, шуахецът Валдад, наамецът Софар; защото се бяха съгласили да дойдат заедно да го съжалят и да го утешат.
約伯的三位朋友，特曼人厄里法次、叔亞人彼耳達得、納阿瑪人左法爾，聽說他遭遇了災禍，就各從本地起程，來到一起，去慰問他、勸勉他，
12 И като подигнаха очи от далеч и го не познаха, плакаха с висок глас; и всеки раздра дрехата си, и сипаха пръст на главите си като я хвърляха към небето.
他們從遠處舉目一望，已認不得他，就放聲大哭，撕破了自己的外衣，把灰揚起，落在自己頭上。
13 И седяха при него на земята седем дни и нощи; и никой не му проговори дума, защото виждаха, че скръбта му беше много голяма.
他們於是同他在灰土中，坐了七天七夜，因見他受苦太大，沒有人敢向他說一句話。
