Йов 2
1 И пак един ден, като дойдоха Божиите синове, за да се представят пред Господа, между тях дойде и Сатана да се представи пред Господа.
Ni kalah nito naah, Angraeng hmaa ah amtueng hanah Sithaw ih caanawk to angzoh o, Setan doeh Angraeng hmaa ah amtueng hanah nihcae hoi nawnto angzoh toeng.
2 И Господ рече на Сатана: От где идеш? А Сатана в отговор на Господа рече: От обикаляне земята и от ходене насам натам по нея.
Angraeng mah Setan khaeah, naa hoiah maw nang zoh? tiah a naa. Setan mah Angraeng khaeah, Long pum ahnuk ahmaa kam het nakung hoiah kang zoh, tiah a naa.
3 После Господ рече на Сатана: Обърнал ли си внимание на слугата Ми Иов, че няма подобен нему на земята, човек непорочен и правдив, който се бои от Бога и се отдалечава от злото. И още държи правдивостта си, при все че ти Ме подбуди против него да го погубя без причина.
To pacoengah Angraeng mah Setan khaeah, Ka tamna Job ho na poek vai maw? Anih baktih kami long nuiah mi doeh om ai; anih loe coek koi om ai, katoeng kami ah oh, Sithaw to zit moe, kasae hmuen sak koeh ai kami ah oh; tidoeh na ai ah anih amrosak hanah kai nang zoek cadoeh, anih loe oepthok kami ah ni oh poe, tiah a naa.
4 А Сатана в отговор на Господа рече: Кожа за кожа, да! все що има човек ще го даде за живота си.
Setan mah Angraeng khaeah, Ahin hanah ahin, tiah thuih ih lok baktih toengah, kami maeto mah a tawnh ih hmuen to a hinghaih hanah paek boih tih.
5 Но простри ръката Си сега та се допри до костите му и до месата му, и той ще Те похули в лице.
Toe vaihi na ban to phok ah loe, anih ih ngan hoi ahuh to sui ah, na hmaa roe ah nang hae kasae thui tih, tiah a naa.
6 И Господ рече на Сатана: Ето, той е в ръката ти; само живота му опази.
Angraeng mah Setan khaeah, Khenah, anih loe na ban ah oh, toe a hinghaih to pathlung ah, tiah a naa.
7 Тогава Сатана излезе от присъствието на Господа та порази Иов с лоши цирки от стъпалата на нозете му до темето му.
To pongah Setan loe Angraeng hmaa hoi tacawt moe, Job to khokpadae hoi lu khoek to ahlut mansak.
8 И той си взе черепка, за да се чеше с нея, и седеше в пепел.
Job loe tak tahawh haih hanah kakoi long laom to lak moe, maiphu thungah anghnut.
9 Тогава жена му рече: Още ли държиш правдивостта си? Похули Бога и умри.
A zu mah anih khaeah, Katoeng kami ah maw na oh poe han vop? Sithaw to pasoih ah loe dueh khae, tiah a naa.
10 А той й каза: Ти говориш както говори една от безумните жени. Що! доброто ли да приемаме от Бога, и да не приемаме и злото? Във всичко това Иов не съгреши с устните си.
Toe anih mah a zu khaeah, Kamthu koek nongpata baktiah lok na paeh; Sithaw khae hoi kahoih hmuen a hak o baktih toengah, kasae hmuen doeh a hak o mak ai maw? tiah a naa. Hae hmuennawk boih a tongh, toe Job loe pahni hoiah mataeng doeh zaehaih sah ai.
11 А тримата приятели на Иова, като чуха за всичкото това зло, което го сполетяло, дойдоха всеки от мястото си, - теманецът Елифаз, шуахецът Валдад, наамецът Софар; защото се бяха съгласили да дойдат заедно да го съжалят и да го утешат.
Job nuiah kaom kasae hmuennawk kawng to ampui thumtonawk mah thaih o; Teman acaeng Eliphaz, Shuh acaeng Bildad hoi Naamath acaeng Zophar cae loe angmacae im hoiah angzoh o; anih to palungset o haih moe, pathloep hanah ani to khaeh o.
12 И като подигнаха очи от далеч и го не познаха, плакаха с висок глас; и всеки раздра дрехата си, и сипаха пръст на главите си като я хвърляха към небето.
Nihcae mah kangthla hoiah khet o naah, Job to maat o ai boeh; nihcae loe tha hoiah qah o; angmacae ih kahni to asih o moe, angmacae lu nuiah krak hanah maiphu to van ah a haeh o.
13 И седяха при него на земята седем дни и нощи; и никой не му проговори дума, защото виждаха, че скръбта му беше много голяма.
To tiah nihcae mah Job to long ah ni sarihto hoi qum sarihto thung anghnut o haih, anih patangkhanghaih loe nat pae hmoek pongah, mi mah doeh anih to lok tapring o ai.
